Уикипедия

Георги Йорданов (БКП): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 66:
Роден е на [[29 май]] [[1934]] г. в град [[Твърдица]], [[Сливен]]ско. През 1956 г. завършва право в [[Софийски университет|Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ)]] и работи като прокурор в Сливен. Получава висше образование – [[юрист]].
 
Там започва и политическата му кариера – секретар на ГК на ДКМС, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979)<ref name="ташев">{{ташев|207}}</ref>. Член на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от 1956 г. Георги Йорданов е заместник- председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г. , председател е на съветаСъвета за духовно развитие при [[Министерски съвет|МС]] (от 1986) в правителството на Георги Атанасов , [[министър на културата |министър на културата ,науката и просветата]] в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП]] от 1979 до декември 1989г1989 г. Народен представител е между 1971 и 1990 година в 32то ( 6 то ) , 33 то (7 мо) , 34то (8 мо) и 35 то (9 то) Народно събрание. В периода 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на КомитетКомитета за култура, като в периода 1982 до март 1986г1986 г. този пост заема с ранг на министър (член на правителството) <ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/113-2012-01-04-19-50-19 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. Племенник на политика и държавника от БЗНС [[Николай Иванов (политик)]] и роднина на политика от БСП [[Чавдар Георгиев]]. След промените от 10 ноември 1989г1989 г., на 1 април 1990г1990 г. е изключен от БСПБКП като един от най -близките на Тодор Живков и други ръководители хора , но по -късно членството му в БСП е възстановено , а през 1992г1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник председател на Министерския съвет и министър на културата , науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982 -1989 89 год. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982 -1989г 89 год., които полтитческиполитически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000г2000 г. Привлечен е и през 1992г1992 г. за свидетел по делото срещу зетятзетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекратено през 1996г1996 г., а Славков - оправдан. ▼
Там започва и политическата му кариера – секретар на ГК на ДКМС, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979)<ref name="ташев">{{ташев|207}}</ref>. Член на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от 1956 г. .
Секретар на ГК и Първи секретар на Окръжния комитет на [[Българска комунистическа партия|БКП]] в [[Сливен]].
▲Георги Йорданов е заместник-председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г. , председател на съвета за духовно развитие при [[Министерски съвет|МС]] (от 1986)в правителството на Георги Атанасов , [[министър на културата |министър на културата ,науката и просветата]] в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП]] от 1979 до декември 1989г. Народен представител е между 1971 и 1990 година в 32то( 6 то ) ,33 то (7 мо) , 34то (8 мо) и 35 то (9 то) Народно събрание. В периода 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на Комитет за култура като в периода 1982 до март 1986г този пост заема с ранг на министър член на правителството <ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/113-2012-01-04-19-50-19 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>. Племенник на политика и държавника от БЗНС [[Николай Иванов (политик)]] и роднина на политика от БСП [[Чавдар Георгиев]].След промените от 10 ноември 1989г на 1 април 1990г е изключен от БСП като един от най близките на Тодор Живков и други ръководители хора , но по късно членството му в БСП е възстановено , а през 1992г е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник председател на Министерския съвет и министър на културата ,науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982-1989 за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982-1989г. които полтитчески съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети а делото е прекратено през 2000г.Привлечен е и през 1992г за свидетел по делото срещу зетят на Тодор Живков Иван Славков което е прекратено през 1996г а Славков оправдан.
Награден е с 2 ордена „[[Георги Димитров]]“ и на [[орден "13 века България"|орден „13 века България“]].<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 138</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Йорданов_(БКП)“.