Пенчо Славейков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 59:
Много важен аспект от неговия жизнен и духовен път е любовта му с поетесата [[Мара Белчева]], вдовица на починал български министър. С нея той свързва живота си през [[1903]] година, но среща неодобрението на [[Фердинанд]] и дворцовите среди. Заедно превеждат „Тъй рече Заратустра“ от Ницше. Години наред те работят съвместно и върху неговата поема „Кървава песен“.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и директор (1909 – 1911) на [[Народната библиотека]], директор на [[Народния театър]] (1908 – 1909). През [[септември]] 1908 г. предприема с театъра турне из [[Македония (област)|Македония]], което в [[Битоля]], [[Прилеп (град)|Прилеп]] и други селища се превръща в културна и обществена [[манифестация]], чийто вдъхновител е поетът
През 1909 г. е командирован в [[Москва]] за участие в честването на 100-годишнината от рождението на [[Николай Гогол]]. Заедно с проф. [[Васил Златарски]] прибира в България костите на [[Марин Дринов]] и библиотеката му. От Русия Славейков пише няколко писма до Мара Белчева, в които се изявява като народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ. По време на казионния [[Славянски събор]] (1910 г.), като
В началото на март 1911 г. е командирован в [[Цариград]], [[Атина]], [[Неапол]], [[Соренто]], [[Рим]], за да се запознае с библиотечните сгради и с развитието на библиотечното дело. След завръщането си в София Славейков се отдава на трескава работа: завършва ч. 2 на „Кървава песен“ (IV-VI песен), подготвя антологията „Немски поети“.
| |||