Отваря главното меню

Промени

без самопрепратка; форматиране: 16x кавички, 12x тире-числа, 2x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904- – 1905), учен-теоретик на военноморското дело.
 
== Ранни години 1849- – 1875 ==
[[Степан Макаров]] е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.
 
По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]].
 
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета "Асколд"„Асколд“, с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - – нос [[Добра надежда]] - – [[Кронщад]].
 
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г..
 
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета "Дмитрий„Дмитрий Донски"Донски“, а през октомври публикува в "Морски„Морски сборник"сборник“ първата си научна работа ''"Инструмент„Инструмент Адкинса для определения девиации в море"море“''.
 
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]].
 
== Кариера ==
=== Служба в Черноморския флот 1876- – 1882 ===
През 1876 г. е преместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877- – 1878), минните атаки на [[лейтенант]] [[Степан Макаров]] парализират османския военен флот в [[Черно море]].
 
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба "Таман"„Таман“, с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания в протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.
 
=== Служба в Балтийския флот 1882 – 1894 ===
През октомври 1892 г. патентова ново откритие – бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
 
=== Служба в Средиземноморския флот 1894- – 1896 ===
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен в звание вицеадмирал.
 
=== Експедиционна дейност ===
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак"„Ермак“, с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].
 
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
Петдесет и пет години живот отмерива съдбата на Макаров. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот и морската слава на Русия.
 
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904- – 1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
 
== Памет ==
 
* Други
** Националния университет по корабостроене "Адмирал„Адмирал Макаров"Макаров“ в град [[Николаев]], [[Украйна]];
** Руска Държавна Морска Академия "Адмирал„Адмирал Макаров"Макаров“ в [[Санкт Петербург]];
** Руски Тихоокеанския военноморски институт "Адмирал„Адмирал Макаров"Макаров“ във [[Владивосток]];
** улици "Адмирал„Адмирал Макаров"Макаров“ в градовете [[Архангелск]], [[Калининград]], [[Кулебаки]], [[Липецк]], [[Москва]], [[Нижни Новгород]], [[Перм (град)|Перм]] и [[Уфа]] в [[Русия]];
** улици "Адмирал„Адмирал Макаров"Макаров“ в градовете [[Днепропетровск]], [[Николаев]], [[Севастопол]] и [[Херсон]] в [[Украйна]];
** няколко кораба през различни години в [[Русия]] и [[СССР]].
 
== Съчинения ==
* ''"Об„Об обмене вод Черного и Средиземного морей"морей“ /1885/'';
* ''"Витяз"„Витяз“ в Тихий океан" /т. 1- – 2, 1894/'';
* ''"Об„Об исследования Северного Ледови-того океана"океана“, СПБ, 1897'';
* ''"Ермак"„Ермак“ во льдах", ч. 1- – 2, СПБ, 1901''.
 
== Източници ==
{{Commons|Category:Stepan Osipovich Makarov}}
* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 273- – 276. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Освободителната война 1877- – 18781, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон"Берон“, София, 1986, с.104- – 106
 
{{СОРТКАТ:Макаров, Степан Осипович}}