Испанско изкуство: Разлика между версии

Бароковият период (17 – средата на 18 век) е маркиран от решителното налагане на собствените направления, течения и индивидуалния гений на местния жител във всички изкуства. Многоцветни религиозни скулптури от Хуан Мартинес Монтаньес, Алонсо Кано и Педро Де Мена служат като пример за характерните ефекти на краен [[реализъм]] и вътрешна духовност. Подобно в изобразителното изкуство, уравновесеност на цвета и настойчив [[натурализъм]], както и драматични контрасти на светлина и сянка, са типични за такива майстори като Рибалта, [[Рибера]], Наварете и Зурбаран, които понякога са свързани с [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]] и италианците, известни със своите тъмни палитри, наречени „тенеброси“ (tenebroso — мрачен). Въпреки това, блестящия творец на прериода е [[Диего Веласкес|Веласкес]] – един от най-добрите дейци в историята от изкуството. Неговите картини са почитани толкова както заради техническата им виртуозност, така и поради дълбочината на тяхното охарактеризиране. Произведенията на [[Бартоломе Естебан Мурильо|Мурильо]] разкриват тенденция на лиричност и декоративни ефекти.