История на административно-териториалното деление на Сърбия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Начертание → Начертание (документ), Гружа → Гружа (регион); Unlinked: Крайна |
||
Ред 47:
== Териториално-административна подялба на Княжество Сърбия в периода от 1834 до 1836 години ==
От 1834 г. територията на автономното Княжество Сърбия е поделена на 5 сердарстава и 19 окръжия, с цел формалното скъсване с административно-териториалното деление в Османската империя. Това се прави и предвид на това, че по силата на [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] към Княжество Сърбия са присъединени още 6 османски нахии с предимно българско население:
#
# [[Църна Река]];
# [[Парачин]];
Ред 61:
# [[Тимошко сердарство|Тимошко]] със седалище [[Неготин]] <ref>[http://www.vozdovac.rs/index.php?option=com_content&task=view&id=171&lang=srl Званичан сајт општине Вождовац „Административно-територијална припадност“ (приступљено 24. јула 2012.)]</ref>
Скритата цел на всички тези организационни административно-териториални преустройства е и да се асимилира българското моравско население в княжеството, чийто [[моравски говор]] притеснява окупиралата властта сръбска прослойка. От 1844 г. се приема като таен документ и т.нар. [[Начертание (документ)|Начертание]], с което тази вече прилгана политика се официализира. [[De facto]] целокупното население в княжеството отвъд [[вододел]]а на [[Колубара]] и [[Велика Морава]] на изток (без [[Гружа (регион)|Гружа]], но с областта на [[Подибрие]]то с [[Карановац]] е българско и влашко в [[Тимошко]]).
== Административно-териториално деление на Княжество Сърбия в периода от 1836 до 1878 години ==
| |||