История на българското книгопечатане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
{{факт|Пет са общо българските инкунабули, приемани от сръбската историография и за сръбски. Те са отпечатани от [[Божидар Вукович]] на [[среднобългарски език]].|2017|05|25}}
 
През първата половина на [[16 век]] има само една печатница в българските земи – в манастира [[Грачаница (манастир)|Грачаница]], където се печатат [[палеотип]]и на книги за богослужението. В Грачаница работи и [[Яков Крайков]]. Други центрове за кирилско книгопечатане [[Венеция]], [[Милешево]], [[Горажде]], [[Руйно]] в [[Западна Херцеговина]] и [[Белград]]. Кирилски печатници има и във [[Влашко]] – в [[Търговище]]; в [[Молдова]] – в [[Сучава]] и в [[Трансилвания]] – [[Брашов]]. {{факт|Следва да се отбележи, че палеотипите и вече съвременните печатни книги от втората половина на века, са освен на [[среднобългарски език]], но и на т.нар. [[сръбска редакция на старобългарския език]] и [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език]].|2017|05|25}} До 19 век в румънските земи се печати на [[румънска кирилица]].
 
В средата на 16 век е зафиксирана и първата българска книжарница-склад за печатни книги – на [[Кара Трифун]] в [[Скопие]].