История на евреите в Англия: Разлика между версии

Първите писмени данни за еврейски селища в Англия датират от времето на [[Уилям Завоевателя]] (1066), въпреки че евреи може да са живели на [[Албион]]а още от времето на [[Римската империя]].

Не е ясна точната причина за това гонение. Една от версиите е, че това е ритуално убийство, във връзка с евреина Исак дьо Пуле, който е задържан за убийство на християнски младеж в Оксфорд. Друга версия е, че гонението е в резултат на желание за финансова облага. Но предвид утежненото положение на евреите от [[Джон Безземни|крал Джон]] и [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], а в същото време стабилните финансови ресурси на Англия от [[Италия|италианската]] банкерска компания Рикади преди [[1292]] г., твърдението за финансов мотив зад гонението е на практика необосновано.

Гонението на евреите би могло да се разглежда като част от нарастващите [[антисемитизъм|антисемитски]] настроения през [[13 век|XIII век]]. Франция, например, е прогонила евреите от градовете. Елеонор Провансалска, майката на Едуард, също е прогонила евреите от своите земи през [[1275]]. Едуард е този, който въвежда в Англия практиката евреите принудително да носят жълти отличителни знаци, пришити на горните им дрехи – практика, която е възприета и подета отново от [[Адолф Хитлер]] след повече от 6 века.

През 1589 г. в Лондон за пръв път е представена пиесата на [[Кристофър Марлоу]] "„[[Евреинът от Малта]]"“. През 1593 г. [[граф Есекс]] обвинява [[Родриго Лопес]], че се опитва да отрови кралица [[Елизабет I|Елизабет]]. През следващите години [[Уилям Шекспир]] пише "„[[Венецианският търговец]]"“, емблематично за антисемитските стереотипи литературно произведение. Макар през 1609 г. няколко португалски марани-търговци са експулсирани от Англия, броят на конверсите, установили се в страната, нараства.

През 1660 г. монархията в Англия е възстановена. Поради избухналата война с Холандия на следващата 1661 г. към правата на евреите на острова е погледнато благосклонно. [[Чарлс II]] позволява на евреите на острова да си доведат от [[Хамбург]] равин за синагогата. През 1690 г. евреи, пристигнали по онова време от [[Амстердам]], са допуснати да търгуват на [[Лондонска фондова борса|Лондонската борса]]. В Лондон се появява и втора синагога - – [[ашкенази|ашкеназка]].

[[Закон за еврейската натурализация|Законът за еврейската натурализация]] от 1753 г. ({{lang-en|Jewish Naturalization Bill}}) е опит за легализиране на еврейското присъствие в Англия, но остава в сила само няколко месеца, след което е отменен. Историците обикновено датират еврейската еманципация на острова към 1858 г., когато на евреите е разрешено да се кандидатират за Парламента ([[Бенджамин Дизраели]] е едно от редките изключения на избран преди това народен представител от еврейски произход, но той приема християнството като дете). Поради липсата на антиеврейски настроения във [[Великобритания]] през [[19 век]], времето след [[Френска революция|Френската революция]] се разглежда като период на религиозна толерантност към евреите. Тази толерантност продължава и до днес. През 30_те и 40_те години на [[20 век]], евреите намират в Англия радушен прием, след като търсят спасение от [[нацизъм|нацизма]]. Днес броят на евреите в Англия възлиза на 300 000<ref>{{икона|en}} [http://www.usatoday.com/travel/destinations/2010-03-17-london-jewish-museum_N.htm London Jewish Museum reopens after major face-lift]</ref>.