Ихтимански партизански отряд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 6:
През м. юли 1943 г. отряда се прехвърля в Панагюрския край. На [[28 август]] 1943 г., заедно с Панагюрската чета „Георги Бенковски“, води сражение с правителствени части в местността „Конска поляна“. Отрядът дава жертви, но успява да пробие обръча. След това сражение, отрядът се връща в Ихтиманско.
 
Провежда акции в с. [[Белица]], с. [[Очуша]], с. [[Мухово]], [[Мирово (Софийска област)|Мирово]] и [[Костенец]]. Поврежда железопътната линия между [[Вакарел]] и [[Побит камък]], Прекъсва международния телефонен кабел [[Югославия]]-[[Турция]] при [[Вакарел]]-[[Ветрен (град)|Ветрен]].
 
През м. юни 1944 г. се обединява с трети батальон от [[Партизанска бригада „Чавдар“]] в [[Четвърта софийска въстаническа бригада]]. Командир е [[Стефан Халачев]], политкомисар [[Владимир Калайджиев]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174</ref> Участва в установяването на властта на [[ОФ]] в гр. [[София]] на [[9 септември]] 1944 г.<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40 – 41</ref>