Разлика между версии на „Успение Богородично (Покрован)“

 
== История на енорията ==
През 1860 г. населението на Покрован приема [[Църква на съединените с Рим българи|унията]] в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град [[Малко Търново]] са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат униатаунията през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква „Свети Василий“.
 
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] – [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.
 
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала „Свети Василий“ е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.<ref name=":0">[http://www.desant.net/show-news/33379 Село Покрован – „католическият Батак“]</ref>
 
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията.