Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
352 381
редакции
== История на енорията ==
През 1860 г. населението на Покрован приема [[Църква на съединените с Рим българи|унията]] в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град [[Малко Търново]] са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] – [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала „Свети Василий“ е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.<ref name=":0">[http://www.desant.net/show-news/33379 Село Покрован – „католическият Батак“]</ref>
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията.
|