Разлика между версии на „Атанас Славов (писател и културолог)“

м
тирета, дребни
(+ препратка)
м (тирета, дребни)
| снимка = Atanas Slavov Sliven Bulgaria 2010.jpg
| описание = Писателят в Сливен през януари 2010 г.
| псевдоним = Ал Сантана
| място на раждане = [[Сливен]], [[Царство България]]
| място на смърт = [[Пловдив]], [[Република България]]
| работил = научен изследовател, преподавател, преводач, журналист
| националност = {{България}}
| период = 1953 - 2010
| жанрове = [[стихотворение]], [[роман]], [[разказ]], [[сценарий]], [[есе]]
| теми =
През 1953-65 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, [[библиотекар]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като [[Картография|картограф]] в [[Родопи]]те.
 
Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961-711961–71), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966-761966–76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971-761971–76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-761975–76), във връзка с което заминава за САЩ — работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975-761975–76).
 
Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980-831980–83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980-901980–90). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].
 
След [[1990]] г. той се завръща в родния [[Сливен]], където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на [[4 декември]] [[2010]] г.
Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на [[Роженски манастир|Роженския манастир]]“ и др.
 
Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. - книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.
 
След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „[[Свободна Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978-791978–79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна — срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.
 
За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на 6ълг.български език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.
 
Връщане към българската политическа и културна действителност е книгата „The `Thaw` in Bulgarian Literature“, която кореспондира с четените по [[Радио Свободна Европа|Радио „Свободна Европа“]], но все още непубликувани мемоари. „`Размразяването` на българската литература“ запознава англоезичния читател с истинската същност на процесите в българския литературен живот, видени от интелектуалец с „поглед отвътре“.
 
== Обществена дейност ==
Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972-741972–74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971-761971–76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), [https://en.wikipedia.org/wiki/PEN_Center_USA Американския ПЕН клуб], ПЕН клуб на писателите в изгнание — американски клон.
 
Работи по международни проекти в [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]], на Уилсъновия център и [https://en.wikipedia.org/wiki/Ford_Foundation Фордовата фондация в САЩ], [https://en.wikipedia.org/wiki/Voice_of_America Гласът на Америка], [https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_Service_Institute Института по дипломация] в [[Арлингтън]].
 
== Посмъртно признание ==
Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към [[Нов български университет]] започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден - с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ - с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01. януари 2012 г.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01. януари 2013 г.</ref> <ref>„Да празнуваме за четвърти път Атанасславовден“, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1368.pdf „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г.], с.2.</ref> <ref>[http://www.uniart.bg/Пети+Атанасславови+Четения%2B%2B%2B%2BСъбития/1/MNevctKHY5KHcZOHYNWvcBe3Y1KLcBe-YVafMBebMZeXctKbcBafMJefYFefI5KXcBKb „Пети Атанасславови Четения“], страница на галерия УниАрт, 20.01.2015 г.</ref> <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22713&sid=5 „Шести Атанас-Славови четения“], електронен бюлетин „Културни новини“, 13.01. януари 2016 г.</ref> <ref>[http://www.news.nbu.bg/bg/events/sedmi-atanas-slavovi-cheteniq-atanas-slavov-i-kodovete-na-vizualnoto!13761 „Седми Атанас-Славови четения. „Атанас Славов и кодовете на визуалното“], сайт на НБУ, 18.01. януари 2017 г.</ref>
 
В началото на 2016 г. журналистката от телевизия BiT Кремена Николова подготвя кратък филм за Атанас Славов.<ref>Ралица Ковачева, [http://www.bitelevision.com/atanas-slavov-chovekat-kojto-postavi-balgariya-na-svetovnata-karta/ „Атанас Славов – човекът, който постави България на световната карта“], сайт на телевизия BiT, 3 февруари 2016 г.</ref>
* Китара и клаксон (1962)
* [[Герловска история]] (1971)
* Жоро, Шаро и Мара&nbsp;— индиговият пират (1974)
 
== Книги ==
* ''Дърворезбите на Роженския манастир''. 1968.
* ''От камък и дърво''. 1968.
* ''[[Добри Желязков]] - Фабрикаджията''. 1969.
* ''Zaris Wersyfikacji Bulgarskiej''. 1974.
* ''Медни съдове''. 1975.
* ''Тhе „Тhaw“ in Bulgarian Literature''. 1981.
* ''Светът на циганите: Кратка история''. Светлина, 2002, 148 с. ISBN 9548850338
* ''Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов''. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)<ref>От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ - виж [http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=2707 „Езотерични времена“], блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.</ref>
* ''Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов''. Хелиопол, 2009.<ref>Сам Славов нарича тази книга „неудобната биография на Дънов“ - виж Петър Бучков, [http://legalworld.bg/21926.atanas-slavov-otletia-kakto-i-jivia---svoboden.html „Атанас Славов отлетя, както и живя - свободен“], сп. „Правен свят“, 5 декември 2010 г.</ref>
 
=== Белетристика ===
=== Фантастика ===
* ''По голямата спирала'', 1965.
* ''Факторът „Х”„Х“'', 1965.
 
=== Стихосбирки ===
 
=== За него ===
* ''Био-библиографски указател „Атанас Славов“'', под съставителството на д-р Росица Петрова-Василева, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ - Сливен.
 
== Бележки ==
 
; За него
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2140/slavov.htm „Атанас Славов - яростният“], интервю на Аспарух Панов, в. „Култура“, бр. 29, 28 юли 2000 г.
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/17750 „Сбогуване с Атанас Славов“], в. „Култура“, бр. 43 (2616), 10 декември 2010 г.
* Веселина Седларска, [http://archive.is/JWUCk „Американецът от Сливен“] (архивирано от: http://reduta.bg/v2/article/американецът-от-сливен)
* [[Христо Карастоянов]], [http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1198995 „За Атанас Славов неканонично“], в. „Труд“, 25 януари 2012 г.
* Веселина Седларска, [http://www.temanews.com/img/tema/762/17228/39.p1.pdf „След нищото“], сп. „Тема“, 11 май 2013 г.
* [[Димитър Бочев (писател)|Димитър Бочев]], [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=792&aid=17890 „Атанас Славов - бунтарят“], сп. „Тема“, бр. 49 (628), 16 декември 2013 г.
 
{{Нормативен контрол}}