Атанас Славов (писател и културолог): Разлика между версии

| псевдоним = Ал Сантана

| период = 1953 -– 2010

Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961-711961–71), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966-761966–76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971-761971–76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-761975–76), във връзка с което заминава за САЩ — – работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975-761975–76).

Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980-831980–83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980-901980–90). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].

Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера” в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. -– книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.

След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „[[Свободна Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978-791978–79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна — – срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.

За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на 6ълг.български език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.

Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972-741972–74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971-761971–76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), [https://en.wikipedia.org/wiki/PEN_Center_USA Американския ПЕН клуб], ПЕН клуб на писателите в изгнание — – американски клон.

Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към [[Нов български университет]] започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден -– с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ -– с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01. януари 2012 г.</ref> <ref>[http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18.01. януари 2013 г.</ref> <ref>„Да празнуваме за четвърти път Атанасславовден“, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1368.pdf „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г.], с.2.</ref> <ref>[http://www.uniart.bg/Пети+Атанасславови+Четения%2B%2B%2B%2BСъбития/1/MNevctKHY5KHcZOHYNWvcBe3Y1KLcBe-YVafMBebMZeXctKbcBafMJefYFefI5KXcBKb „Пети Атанасславови Четения“], страница на галерия УниАрт, 20.01.2015 г.</ref> <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22713&sid=5 „Шести Атанас-Славови четения“], електронен бюлетин „Културни новини“, 13.01. януари 2016 г.</ref> <ref>[http://www.news.nbu.bg/bg/events/sedmi-atanas-slavovi-cheteniq-atanas-slavov-i-kodovete-na-vizualnoto!13761 „Седми Атанас-Славови четения. „Атанас Славов и кодовете на визуалното“], сайт на НБУ, 18.01. януари 2017 г.</ref>

* Жоро, Шаро и Мара&nbsp;— – индиговият пират (1974)

* ''[[Добри Желязков]] -– Фабрикаджията''. 1969.

* ''Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов''. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)<ref>От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ -– виж [http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=2707 „Езотерични времена“], блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.</ref>

* ''Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов''. Хелиопол, 2009.<ref>Сам Славов нарича тази книга „неудобната биография на Дънов“ -– виж Петър Бучков, [http://legalworld.bg/21926.atanas-slavov-otletia-kakto-i-jivia---svoboden.html „Атанас Славов отлетя, както и живя -– свободен“], сп. „Правен свят“, 5 декември 2010 г.</ref>

* ''Факторът „Х”„Х“'', 1965.

* ''Био-библиографски указател „Атанас Славов“'', под съставителството на д-р Росица Петрова-Василева, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ -– Сливен.

* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2140/slavov.htm „Атанас Славов -– яростният“], интервю на Аспарух Панов, в. „Култура“, бр. 29, 28 юли 2000 г.

* [[Димитър Бочев (писател)|Димитър Бочев]], [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=792&aid=17890 „Атанас Славов -– бунтарят“], сп. „Тема“, бр. 49 (628), 16 декември 2013 г.