Нестинарство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
'''Нестинарството''' ({{lang-el|Αναστενάρια}}) е древен [[езичество|езически]] култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени.
Това е един от най-старите български обичаи, който в миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия, а днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости, Бродилово в община Царево. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна ''листа'' на ''нематериалното културно наследство'' „Живи човешки съкровища – България” по предложение на [[Регионален исторически музей (Бургас)]]. Според някои изследователи корените на ритуала се крият в езическото минало на тези земи и произхождат от култа към Слънцето при траките.
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по [[стар стил]]). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в [[Източна Тракия]], част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в [[Гърция]] през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
| |||