Разлика между версии на „Георги Андрейчин“

редакция без резюме
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
{{Биография инфо
| име = Георги Андрейчин
| портрет = dot.pngShatoff Haywood Andreichin.jpg
| портрет-описание = Андрейчин (вдясно).
| px = 250
| описание = български политик, американски синдикалист, съветски политик, комунист, синдикалист, троцкист
| наставка =
| роден-дата = [[20 януари]] [[1884]]
| роден-място = [[Белица]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1950]]
| починал-място = [[СССР]]
}}
'''Георги Илиев Андрейчин''', известен като '''Джордж Балканец''' ({{lang-en|George Andreytchine}}), е [[Съединени американски щати|американски]], [[Съветски съюз|съветски]] и [[българи|български]] профсъюзен деец, [[журналист]], [[политик]], [[дипломат]] и [[комунист]].
 
== Биография ==
Георги Андрейчин е роден на 7/19 януари 1894 година в село Белица, Разложко. Има две сестри: Мария (по мъж Станчева) и Яна (по мъж Мавродиева). В справки за социалния стаус на семейството се твърди, че е „бедно“ или „средно“ селско семейство. Самият Андрейчин пред НКВД през 1935 г. посочва, че произхожда от „средно селско семейство“.
 
След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в [[Самоков]]. През тези години се запознава с един от „Солунските атентатори“ [[Павел Шатев]].
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] се записва доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война е ранен край [[Кукуш]]. След като емигрира в САЩ получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, като се превръща в дезертьор (1915).
===Емигрант в САЩ===
Емигрира в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] в края на 1913 г. Работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър“ в град Хибинг, [[Минесота]]. Става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“ (''Industrial Workers of the World - IWW'') и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и е интерниран в Елис Айлънд през 1916 г.. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. Закон за шпионажа в прогерманска, саботажна дейност, за което в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба (1917). Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт, [[Канзас]]. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации.
 
=== Емигрант в САЩ ===
Редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918-1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като „Уан Биг Юниън Мантли“ (One Big Union Monthly), „Индъстриал пайъниър“ (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.
Емигрира в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] в края на 1913 г. Работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър“ в град Хибинг, [[Минесота]]. Става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“ (''Industrial Workers of the World - – IWW'') и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и е интерниран в Елис Айлънд през 1916 г.. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. Закон за шпионажа в прогерманска, саботажна дейност, за което в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба (1917). Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт, [[Канзас]]. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации.
 
Редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918- – 1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като „Уан Биг Юниън Мантли“ (One Big Union Monthly), „Индъстриал пайъниър“ (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.
През есента на 1920 г. се запознава лично с [[Чарли Чаплин]] на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като [[Теодор Драйзер]], Дъдли Фийлд Малоун, Флойд Дел и Арт Йънг. Чаплин описва срещата накратко в автобиографията си.<ref>{{cite book | first = Charlie |last = Chaplin | title = My Autobiography | publisher = Penguin Books | series = Penguin Modern Classics | place = London | year = 2003 |isbn =9780141011479 | page = 246}}</ref>
 
През есента на 1920 г. се запознава лично с [[Чарли Чаплин]] на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като [[Теодор Драйзер]], Дъдли Фийлд Малоун, Флойд Дел и Арт Йънг. Чаплин описва срещата накратко в автобиографията си.<ref>{{cite book | first = Charlie |last = Chaplin | title = My Autobiography | publisher = Penguin Books | series = Penguin Modern Classics | place = London | year = 2003 |isbn =9780141011479 | page = 246}}</ref>
===Емигрант в СССР===
В 1921 г. тайно заминава за Съветска Русия. Участва в Учредителния конгрес на [[Профинтерн]]а като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро (1921). Оттогава датират по-близките му отношения с [[Лев Троцки]] и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 г. За кратко посещава България (1922).
 
=== Емигрант в СССР ===
Работи в Госплан (1923-1924) и Промбанк (1926). Специален съветски емисар във [[Великобритания]] и [[Австрия]]. Подкрепя [[троцкизъм|троцкистите]], за което е изключен от болшевишката партия и заточен в [[Казахстан]] (1927). Освободен и работи в Народния комисариат на търговията (1930-1935) и Интурист (1936) г. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война през 1941 г. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.
В 1921 г. тайно заминава за Съветска Русия. Участва в Учредителния конгрес на [[Профинтерн]]а като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро (1921). Оттогава датират по-близките му отношения с [[Лев Троцки]] и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 г. За кратко посещава България (1922).
===Завръщане в България===
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] се установява в България през 1945 г. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948-1949). Участник е на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]].
 
Работи в Госплан (1923- – 1924) и Промбанк (1926). Специален съветски емисар във [[Великобритания]] и [[Австрия]]. Подкрепя [[троцкизъм|троцкистите]], за което е изключен от болшевишката партия и заточен в [[Казахстан]] (1927). Освободен и работи в Народния комисариат на търговията (1930- – 1935) и Интурист (1936) г. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война през 1941 г. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.
Арестуван на 29 април 1949 г. и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин.
 
=== Завръщане в България ===
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] се установява в България през 1945 г. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948- – 1949). Участник е на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]].
 
Арестуван на 29 април 1949 г. и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин.
 
Георги Андрейчин е съпруг на руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Дъщеря им [[Кира Андрейчина]], омъжена за [[Венцел Райчев]] е майка на социолога [[Андрей Райчев]] и журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа ''„168 часа“''.
 
== Литература ==
* Баев, Й., Грозев К., Българинът Джордж. Одисея в два свята, С., Труд, 2008
* Енциклопедия Пирински край, том I, Бл., 1995.