Уикипедия

Битка при завоя на Черна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎top: -, replaced: флаг|Russia → флагче|Русия, flagicon|Russian Empire → флагче|Русия|1916 редактирано с AWB
неработещи препратки към файлове
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Военен конфликт
|име = Битка при завоя на Черна|конфликт = [[Първа световна война]]|картинка = Картинка:Cherna-River-Bulgarian-Officers-1917.jpg|описание = Български офицери на река Черна в 1917 година.|период = октомври - – ноември [[1916]]|място = околностите на [[Брод (Община Новаци)|Брод]], при завоя на река [[Черна (река)|Черна]]|причина = |повод = |територия = |резултат = българските войски се изтеглят от [[Битоля]] на линията [[Пелистер]]|страна1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]][[България]]|страна2 = [[Картинка:Flag_of_France.svg|20px|border]] [[Франция]]<br>[[Картинка:State Flag of Serbia (1882-1918).svg|20px|border]][[Сърбия]]<br>{{флагче|Русияn EmpireРусия|1916|1914}}[[Русия]] |командир1 = Стефан Илиев|командир2 = Пол Гросети <br>{{флагче|Русия|1916|1914}} [[Михаил K. Дитерихс]] |сила1 = |сила2 =|жертви1 =|жертви2 =}}
{{Солунски фронт (Първа световна война)}}
'''Битката при завоя на Черна''' е [[битка]] между [[Българска армия|българските войски]] и тези на [[Антанта]]та, проведена през октомври-ноември [[1916]] г. на [[Солунски фронт|Южния фронт]] по време на [[Първата световна война]].
Ред 9:
[[Файл:BASA-1155K-1-324-3-Rayko Aleksiev.jpg|ляво|мини|250п|Български картечен взвод при завоя на Черна]]
През август 1916 година българските войски провеждат настъпателната [[Леринска операция]]. След нейното преустановяване силите на Антатата предриемат контранастъпление. Те заемат [[Каймакчалан]] на [[2 октомври]] и продължават към [[Битоля]].
 
В района на завоя на Черна в края на септември 1916 г. е заела набързо позиции на отбрана българската 8-а пехотна Тунджанска дивизия. Тя поема главната тежест на боевете. Завоят на Черна обаче се превръща в сражение на почти цялата Българска армия на Солунския фронт, защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии. Помощ на Българската войска оказват и съюзните ѝ германски войски, които изпращат 2 свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с немски щаб, но с почти изцяло български състав.
 
На 5 октомври 1916 г. сръбските войски правят първи опит да преминат реката. Слаби техни части достигат десния бряг на Черна, но са контраатакувани успешно. Сърбите са разбити, оставят даже пленници и отстъпват. На 6 октомври 1916 г. сърбите пак атакуват в района на селата Добровени и Скочивир. Някои сръбски подразделения пробиват българската отбрана, но отново контраатакувани са изтласкани назад. В български ръце пак пада село Брод. Още в самото им начало боевете са крайно ожесточени. Сърбите, които имат голямо надмощие в артилерия атакуват постоянно.
 
На 14- – 15 октомври 1916 г. боевете са непрекъснати. Натискът на сърбите е много силен. Българите започват да изнемогват, но удържат позициите си. В нощта на 14 октомври 1916г1916 г. е кулминацията на битката в завоя на Черна. Тогава сръбските войски предприемат 8 последователни атаки, които са отбити до една от българските защитници. Цели 3 дни след това сърбите не атакуват. Трупат сили и се възстановяват за нови атаки.
 
На 18 октомври 1916 г. те преминават река [[Църна|Черна]] (Църна) при [[Брод (Община Новаци)|Брод]] и се укрепяват на левия и&#x300; бряг. Първа българска армия прави контраатака, но тя е неуспешна. На [[23 октомври]] огънят на противника достига огромни размери. Французите действат в полето при [[Кенали]]. За една седмица противниците на българите ги атакуват няколко пъти, но не постигат успех. И сръбските атаки при завоя на Черна биват отбивани. При всяка неуспешна атака вражеската артилерия усилва огъня си. Загубите се увеличават все повече и повече, като батареите трябва да пестят снарядите си, което угнетява българските защитници и убива бойния им дух. На [[7 ноември]] съглашенската артилерия започва най-силен огън срещу 3/8 бригада, които заемали позиции между [[Крапе]] и [[Полог (село)|Полог]]. След 3 дена загубите на бригадата постепенно се увеличават и на [[10 ноември]] без да бъде атакувана тя напуска позициите си, които веднага са заети от сърбите. След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски на [[19 ноември]] са принудени да напуснат Битоля и заемат позиции на 5 км. северно от града на линията [[Пелистер]] - – кота 1248 - – кота 1050.
 
През май 1917 г. съглашенците правят втори опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна. Тези опити са част от пролетната офанзива на войските на Антантата по целия фронт в Македония. Настъплението на Антантата в завоя на Черна започва след краха на английските атаки през април-май с.г. В тази голяма атака участват френски, италиански и руски войски. Това са 54-ти френски колониален полк и 3-ти руски полк. Сутринта на [[9 май]] 1917 г. под прикритието на ураганен огън съглашенските войски провеждат три последователни атаки. Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с артилерийски огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака, която се провежда на широк фронт от 16 км. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917 г. съглашенските войски провеждат нова атака, която отново е отблъсната с артилерийски огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Пленени са 2 техни офицери и 200 войници./ Подполк. Ан. Разсуканов, Цит.съч. с.197- – 198/
 
Загубите на френско-италианските и руските войски в завоя на Черна в боевете на 9 май 1917 г. са 5 425 души. /П.Дошкинов, Майското сражение в завоя на Черна, С.1935, с.88/
Line 27 ⟶ 29:
С краха на атаката на 17 май 1917 г. завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917 г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта в Македония е преустановена.
 
В хода на пролетните боеве в завоя на Черна героично загива и големият български офицер Борис Дрангов - – роден в Скопие, тогава командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел на противника той е тежко ранен и умира от раните си.
 
Загубите на противниците в тази битка и до днес остават неизвестни. Сигурно е, че те са огромни. По спомени на съвременници, участници в жестоките боеве, Черна става Червена, защото е обилно полята от кръвта на загиналите бойци от различни националности. Най-много жертви дават българите, които трудно се окопават в каменистата почва в района, изпитват постоянно недостиг на снаряди и боеприпаси, бият се винаги с по-малко сили и сръбските войски, които са добре въоръжени, особено с френска тежка артилерия и напират безогледно в атаки, кърваво отбивани от техния противник. Българските полкове в завоя на Черна се топят и загубите им са ужасяващи. Особено пострадала е 8-а пехотна дивизия, остатъците от която след края на боевете са изведени на почивка в Сярско-Егейска Македония.
Line 34 ⟶ 36:
 
== Източници ==
* '''Недев, Н.''', ''България в световната война (1915- – 1918)'', София, 2001, Издателство „Анико“, ISBN 954-90700-3-4
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_завоя_на_Черна“.