Втора испанска република: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
|кратко-име =
|статут =
|знаме = Flag of Spain (1931 - 1939).svg
|знаме-alt =
|знаме-вид =
Ред 108:
|s8 =
|s9 =
|flag_s1 = Flag of Spain (1945 - 1977).svg
|flag_s2 =
|flag_s3 =
Ред 121:
}}
 
'''Втората испанска република''' (на [[испански език|испански]]: ''Segunda República Española'') е вторият случай в [[История на Испания|историята на Испания]], когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през [[1873]] — -[[1874]] г. — [[Първа испанска република|Първата испанска република]].
 
==История==
Втората испанска република започва своето съществуване на [[14 април]] [[1931]] г., когато крал [[Алфонсо XIII]] напуска страната след победата на [[републиканци]]те на местните и общинските избори. Заминаването на монарха води до сформирането на временно правителство начело с [[Нисето Алкала Самора]] и до свикването на [[Кортеси]]те за изработване на нова конституция, приета на [[9 декември]] с.г.
 
Първият президент ([[1931]] — -[[1936]] г.) на републиката е Нисето Алкала Самора. По време на неговото управление [[Баския]] и [[Каталония]] обявяват независимост, но не получават веднага дори желаната [[автономия]]. [[Скандал Страперло|Скандалът Страперло]] срива доверието в центристките републикански партии и предизвиква политическа поляризация.
 
Десницата печели новите избори на [[19 ноември]] [[1933]] г. Официално тя се ръководи от центристкия радикал [[Алехандро Лерукс]], но разчита главно на парламентарната подкрепа на [[Испанска конфедерация на независимата десница|Испанската конфедерация на независимата десница]] (ИКНД) начело с [[Хосе Мария Хил Роблес]], имаща разнообразен състав — от [[християндемокрация|християндемократи]] до [[фашизъм|фашисти]]. Когато в кабинета влизат трима министри от ИКНД на [[1 октомври]] [[1934]] г., в [[Астурия]] и [[Каталония]] избухват въстания на [[социализъм|социалисти]] и [[анархизъм|анархисти]].
 
Обединяването на левите партии в т.нар. [[Народен фронт]] им позволява да се върнат на власт след изборите от [[16 февруари]] 1936 г., на които печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936 — -[[1939]] г.) става социалистът [[Мануел Асаня]].
 
Страната изпада в дълбока криза, след като същата година генерал [[Франсиско Франко]] заедно със свои съмишленици извършва [[военен преврат]], поставяйки началото на [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]]. Републиканците, които са по-слаби от [[франкизъм|франкисти]]те във военно отношение и зависят от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губят своята популярност сред правителствата на повечето чуждестранни държави, но получават помощ от други като [[СССР]] и [[Мексико]]<ref>https://www.britannica.com/event/Spanish-Civil-War</ref>. От своя страна националистите на Франко се ползват с подкрепата на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия|Фашистка Италия]] и съседна [[Португалия]] на [[Антонио ди Оливейра Салазар|Салазар]]<ref>{{икона|en}} Martins, Herminio. „Portugal“ in S.J. Woolf (ed). ''European Fascism'', London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322 – 3<blockquote>''Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.''</blockquote>quoted in Gallagher, Tom. ''[http://books.google.com/books?id=-xu8AAAAIAAJ&pg=PA86 Portugal: a twentieth-century interpretation]''. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86</ref>. Кабинетът на Асаня остава на власт до февруари [[1939]] г., като контролираната от него част от Испания постепенно намалява. Републиката пада окончателно на [[1 април]] с.г., когато франкистите превземат Мадрид с помощта на т.нар. [[пета колона]]. Установява се [[Франкистка Испания|диктатурата на Франко]], просъществувала до неговата смърт през [[1975]] г.