Река: Разлика между версии

Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, [[Дунав]] е част от древните граници на [[Римска империя|Римската империя]], а в днешни времена реката формира голяма част от границата между [[България]] и [[Румъния]].

 

По-голямата част от реките (но не всички) текат по повърхността на Земята. Потоците на подземните реки текат в пещери под земята. Този вид реки често се среща в райони с варовикови (карстови) отлагания. Освен това се разграничат пещери, оформени в [[ледник|ледници]] и образувани от разтопянето им. Такива пещери има в много ледници. Разтопената ледена вода се абсорбира от леда чрез големи пукнатини или пресечни точки, образуващи проходи, понякога позволяващи преминаването на човек. Дължината на подобни пещери може да е до няколкостотин метра, дълбочината – до 100 или повече метра. През 1993 г. в [[Гренландия]] е открит и изследван гигантската ледена яма „Изортог“ с дълбочина 173 m, чиито воден поток през лятото е над 30 m³.<ref> Reynaud L. et Moreau L. Moulins glaciaires des glaciers tempérés et froids de 1986 à 1994 (Mer de Glace et Groënland) – Morphologie et techniques de mesures de la déformation de la glace. Actes du 3e Symposium International Cavités glaciaires et cryokarst en régions polaires et de haute montagne, Chamonix-France, 1er-6.XI.1994. Annales Litteraires de l’université de Besançon, N 561, serie Géographie, N 34, Besançon, 1995, p. 109 – 113.</ref> Поради наличието на „покрив“, формиран от геоложки пластове, непроницаеми за вода (или лед) и високо налягане, насочено към страната на лежащия отгоре масивен ледник, се създава така наречения ''топографски градиент'' – такива реки могат да текат дори нагоре.