Разлика между версии на „Северно сияние“

38 байта изтрити ,  преди 4 години
Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на [[Земя]]та. Магнитното поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.
 
ПолярнитеСеврните сияния възникват по продължение на овални зони, разположени на 23 градуса от геомагнитните полюси. Този обсег е известен като овала на полярното сияние. Поясът е по-широк от нощната страна на Земята, отколкото от дневната. Ширината на пояса от Овала на Северното сияние през нощта достига до 600 км. Важно е, че този красив спектакъл не е само за [[ескимоси]]те и лапландците. Той изненадва и хората в по-малките ширини. Известен е само един случай, когато полярното сияние е било наблюдавано на [[екватор]]а. Дори на ширината на [[Москва]] (55.75 градуса с.г.ш.) полярните сияния се наблюдават веднъж на 10-15 години.
 
По протежение на овалните зони, съществува ивица на непрекъснато светене с неголяма интензивност, в която понякога възникват 2-3 реда светещи дъги, които се простират на хиляди километри. Тази спокойна фаза предшества бурната проява на фееричното полярно сияние. Планетарната картина на развитие на полярната светлинна буря най-често е разделена на серии от интензивни избухвания, които започват близо до полунощ и продължават от няколко минути до 10 минути, с обща продължителност на серията от 30 минути до 1-2 часа – т.нар. суббури.
# Средният брой на полярните сияния се увеличава в годините на максимум на слънчевата активност, т.е. тогава, когато на Слънцето нараства количеството на петната, протуберансите и другите прояви на активност. Доста често полярните сияния и магнитните бури се наблюдават около едно денонощие след преминаването на големи петна през централния меридиан на [[Слънце]]то. Някои сияния се повтарят с интервал 27 дни, съответстващ на периода на въртене на Слънцето около оста му. В епохи на повишена слънчева активност полярни сияния могат да се наблюдават също така вЗависимост "Слънчева активност-Полярни сияния" сравнително малки ширини - [[Франция]], [[Украйна]], [[Индия]]. Средният период на слънчевата активност е 11 години и честотата на наблюдаваните полярни сияния определено следва кривата на тази активност.
# Като се наблюдават едновременно едни и същи полярни сияния от две различни места на земното кълбо, отдалечени едно от друго на десетки и стотици километри, може да се определи тяхната височина. По такъв начин било установено например, че при сияния, имащи форма на спокойни дъги, светенето на атмосферата става на височина 90-150 km. При сияния с форма на лъчи светенето на атмосферата е на височина 200-300 km. Норвежкият учен Штьормер (1874-1957) е установил, че светенето на атмосферата може да става дори на височина 800-1000 km.
# Спектралният анализ на светенето на атмосферата показва, че основният цвят на полярните сияния (жълтозеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 μm. На интензивното червено светене в спектъра на полярното сияние съответстват дължини на вълните 0,6300 μm и 0,6363 μm. Тези лъчения принадлежат на атомите на [[кислород]]а, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на [[азот]]а. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.
 
ДАНО ВИ Е ХАРЕСАЛО
 
КРАЙ
[[Категория:Оптични явления]]
[[Категория:Електрически явления]]
Анонимен потребител