Карпош: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
махам твърдения без източник
Ред 15:
<br />
 
С навлизането на австрийските войски в турските владения избухват бунтове на българите в [[Пловдив]] и [[София]]. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в [[Ниш]] и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи ([[Доспат]]) хайдушкият войвода търси връзка с австрийците, достигайки [[Знеполе]], където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. <br /> След като австрийците овладяват и се установяват в [[Ниш]] и превземат турските крепости {{факт|в по-голямата част от Западна България|2017|5|18}} открепостиот [[Смедерево]] и [[Видин]] през [[Пирот]] до [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Щип]], а [[Страхил войвода]] напада [[Кюстендил]], султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите в [[Кюстендил]]ско и [[Македония (област)|Македония]]. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема [[Крива паланка]] и [[Куманово]]. Влиза в контакт с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref>. С негово съгласие Карпош се обявява за „[[крал]] на [[Куманово]]“ и [[васал]] на императора, получава от него кралски калпак и писма, потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин [[Страхил войвода]], имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на [[Ниш]], командващ въстанници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 [[християни]]. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления. <br />
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и 30-хилядната орда на кримския татарски хан Селим Гирай. <br />
При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстанниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие. <br />