|
На второ място, съществува разлика между латинския глагол "procedit" (изхожда) и гръцкия " ἐκπορευόμενον" (произхожда и изхожда), което налага горната добавка, за да се отрази пълноценно каноничната истина, че Св. Дух произхожда (изхожда изначално и извечно) само и единствено от Отца (Йоан 15:26), но едновременно с това изхожда (извечно) и от Сина, тъй като, според както сочи Писанието, Светият Дух е "Дух Христов" (1 Кор 2:16), а също и че "...всичко Мое е Твое и Твоето - Мое ", т.е. всичко, което принадлежи на Бог Отец е същевременно и Христово (Йоан 17:10). Последното единствено може да означава, че Светият Дух наистина произхожда (изхожда изначално) от Отца като Отец, но едновременно с това - изхожда извечно и от Отца, и от Сина.
{{Източник|В никакъв случай изразът "...и от Сина" не е бил добавян със намерението да се изменя църковното учение или за да бъде променян Никео-Цариградския Символ на вярата (което, заедно с юридическото първенство на Римския епископ (папата), представлява един от двата основни довода, въз основа на които Ортодоксалната (Православната) християнска църква продължава да поддържа състоянието си на отделеност от Рим), а по-скоро, за да уточни канонически Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината Римските епископи, въпреки първоначалните си задръжки, накрая да я приемат, в началото на ХІ век, като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата християнска църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.}}
{{Източник|През 869 г. незаконно избраният за константинополски патриарх Фотий (набързо въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на своя покровител Варвас, регентът по онова време), превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в лъжеучение (ерес). Това е ответен удар на нововнедрения патриарх срещу отказа на папата да признае назначаването му на мястото на несправедливо низвергнатия от регента (по-точно - принуден под натиск да се откаже от сана си) дотогавашен патриарх Игнатий, загубил патриаршеството заради своето честно служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха).}}
След като [[османци]]те сериозно застрашили Константинопол, доктриналният спор бил постепенно изгладен и се стигнало до [[Фераро-флорентински събор|Фераро-Флорентинската уния]]. В края на краищата обаче, византийците отхвърлят унията и след недълга обсада на [[обсада на Константинопол (1453)|Константинопол]] през 1453 г., градът пада в ръцете на турците, със всички тъжни последици за Византия и за християнския свят в неговата цялост.
|
