Шишманови: Разлика между версии

{{основна|Емануил Шишманоглу}}
[[Image:Stavri sismanov.jpg|мини|ляво|160п|Страцимир (Ставри) Шишманов]]
Емануил (Мануил) Шишманоглу има четирима сина – Страцимир (Ставри)(1811 – 1877), Петрак, Александър (1812 – 1892) и Димитър (1833 – 1875) и няколко дъщери. Дьщерите му са Елена 1817 – 1889), Тинка, Севастица (1815 – 1885), Ефимия (1832 – 1916). Елена е баба на писателя Алеко Константинов. Синовете му станали помощници в търговията на баща си и му помогнали през 1835 г. да придобие австрийско поданство (а с него и защитата на австрийските консули от репресиите на турците). По-късно Страцимир заминал за унгарския град [[Темешвар]], Димитър за [[Свищов]], а Петрак и Александър останали във Видин. Емануил Шишманоглу бил в делови връзки с врачанина [[Димитраки Хаджитошев]] и през 1824 г. го подкрепил в борбата срещу гръцкия владика [[Методий Врачански|Методий]] във [[Враца]]. По подобен начин заедно със синовете си той застава начело на борбата срещу гръцкия видински митрополит Кирил. В хода на конфликта, митрополитът успява да наклевети фамилията и да издейства заточение на стария Шишманоглу. Въпреки застъпничеството на австрийския посланик и австрийското външно министерство, фамилията се принуждава да похарчи голяма част от своето състояние за освобождаване на бащата. Той се завръща във Видин и семейството отново се отдава на своята търговия. През 1848 г. умира Петрак Шишманов. За голямата популярност и влиянието на фамилията в цяла [[България]] говори фактът, че в негова памет [[Петко Славейков]] и [[Кръстьо Пишурка]] написват две стихотворения.
 
== Александър Ем. Шишманов ==