Манастирище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
тари родове в Манастирще са: Банковци /от този род са произлезли Иванчавци, Луканчавци и Нинавци/; Бегачете /Лудбиволовци и Кольовци/, Василк |
||
Ред 11:
| площ = 27,697
}}
'''Манастѝрище''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[Община Хайредин]], [[област Враца]].
== География ==
Село Манастирище се намира
Сама по себе си Огоста е уникално място. В гористата местност около Манастирище живеят различни представители на животинското царство. Има прекрасни места за отдих и разходка по маршрути около и покрай реката. Наличието на много риба в реката е като магнит за запалените рибари.
Ред 29:
Край селото все още личат отделни участъци на римски път, а в близост до кариерата могат да се забележат разпилени от иманярите строителни фрагменти от римски военен лагер-кастел. През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността "Манастира", намираща се на 1 km югозападно от селото.
Произходът на името Манастирище е лесен за обяснение. Това име е произлязло от манастир и – ище. С други думи името на село Манастирище произхожда от място, където е имало стар манастир или оброк /на някои местности със стари оброци населението казва също Манастира/, и нарицателната наставка – ище. Село Манастирище е образувано с днешното си име преди края на ХІV в. През вековете на турското робство селото се местило няколко пъти, което се вижда и от запазените стари гробища в неговия район, а също така и от местните предания. В края на ХVІІІ в. село Манастирище е ограбвано и опожарено от кърджалийски банди и жителите му няколко години се укривали из горите, а няколко родове потърсили спасение във Влашко. След 1800 г. забягналите по горите и родовете от Влашко се върнали на старите си пепелища и възстановили селото. Манастирище е родното място на легендарната Янка Войвода. Отначало тя е била знаменосец на хайдушката дружина, но при едно сражение с турците войводата бил убит и хайдутите избрали нея за войвода. Янка е от стария манастирски род Кановци /Комитете/. Тя е била мургава и стройна девойка и от нищо не се е плашила. Нейната хайдушка дружина е всявала страх у турците по тези места през края на ХVІІІ в. началото на ХІХ в. В дружината й са били Пенчо Рачков от с. Михайлово, Иван от Сърбеница, Георги Попадийски от Вълчедръм, Иван от с.Бистрилица, Петко Оризарски от с.Люта, Цветан Айдутина от с.Разград, Иван от с.Лесковец, Берковско и др. Те са действали между реките Цибър и Огоста и са отмъщавали на всеки, който е притеснявал българите. В едно кръвопролитно сражение с многоброен противник в местността Джаркиното – източно от Вълчедръм, хайдутите били разбити и Янка войвода пада убита. Всяка следваща година тук идвали нейните хайдути да я честват. Направили й паметник и забили зеленото знаме. Каменният паметник на Янка войвода никой не посмял да разруши. Едва през 1937 г. вълчедръмските богати земевладелци Риджалкинци го разрушили. На мястото на Янка за войвода бил избран Пенчо Рачков.
Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 1631 г., където селището се споменава под същото име - "Монастирище".
Line 34 ⟶ 36:
Първоначално селището се е намирало в близост до манастира, на сегашното си място се мести през 1825 г.
Първото училище в Манастирище е открито в 1867 г. Първият учител е бил Вачо Монов от същото село, който се е учил в Черепишкия манастир. Този благороден човек отива доброволно в сръбско – българската война през 1885 г. и загива на бойното поле. До началото на юни 1872 г. в Манастирище учителства Стоян Ботов от с.Дърманци. След юни 1872 г. в Манастирище е учител Георги Пенов, който е обучавал 15 момчета в едно отделение.
Стари родове в Манастирще са: Банковци /от този род са произлезли Иванчавци, Луканчавци и Нинавци/; Бегачете /Лудбиволовци и Кольовци/, Василкьовци /от тях са Бодилярете, Братанчавци, Великинци, Готавци, Найденовци, Тошкавци, Трифоновци, Цокавци и Шольовци/, Говедарците /Еркинци и Връбановци/, Дилковци, Дилижаковци /от същия род са Пуевци и Липчовци/, Замбовци /от тях са Лиловци, Муцавци, Процепете, Янчовци и Фръкачете/, Макавеавци /от които са Пандурете, Токовци и Тонавци/, Моновци, Пъловци и Радуловци /Ненкавци и Студовци/.
Към 1810 г. са се завърнали от Влашко следните родове: Власете, Кановци /Комитете/, Пенавци, Станкавци, Стояновци и Чергарете.
В село Манастирище има малко родове, преселени от други селища. Към средата на ХІХ в. от с.Липен тук са се заселили Къдриевци, Минковци и Турлаците, от с.Градешница пък са дошли Киркавци, Нашкавци, Манавете, Митовци и Нисторовци, от с.Сумер идват Сумерчавци, Андрейчавци, Вълкавци, Инкавци и Качовци, от с.Галиче – Бердзавци, от с.Громшин – Груевци, от с.Липница – родът Пуповци, а Ракьовченете – от Ракьово село. В края на ХІХ в. от с.Люти дол тук се заселилиНеделкьовци. В говора на Манастирище е запазено „акавото” произношение, което се вижда от родовите имена.<ref>http://www.hayredin.com/bg/selo-manastirishte/</ref>
== Религии ==
Line 52 ⟶ 60:
== Известни личности ==
В с. Манастирище през 1937г. е роден поетът Петко Кицов. Кицов е автор на книгите "Сърце под корени", "Далечни думи", "Знак" и др. Дебютира в далечната вече 1974 със стихосбирката "Кръстопът на птиците". Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор и служител на Министерството на културата. На 21 октомври 2007 г. Петко Кицов чества своята 70-годишнина. По този повод издателство "Български писател" подготви негова юбилейна стихосбирка.
Манастирище е родното място и на легендарната Янка Войвода. Отначало тя е била знаменосец на хайдушката дружина, но при едно сражение с турците войводата бил убит и хайдутите избрали нея за войвода. Янка е от стария манастирски род Кановци /Комитете/.<ref>http://www.voivodi.eu/vojvodi/anka-vojvoda</ref>
== Източници ==
| |||