Карл II Плешиви: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м козметични
Ред 17:
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират, за да решават разни въпроси. През [[858]] г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към [[Бургундия]]. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и [[велфи|велф]], който е свързан с майка му Юдит. През [[860]] г. той се опитва да завземе кралството на племенника си [[Карл (Прованс)|Карл Провански]], но не успява. След смъртта на друг свой племенник – император [[Лотар II (Лотарингия)|Лотар II от Лотарингия]], също прави опит да завладее териториите му. [[Меерсенски договор|Договорът му от Меерсен]] през [[870]] г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
 
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на императора на Свещената римска империя [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] (син на брат му [[Лотар I]]) Карл с подкрепата на папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в [[Павия]] получава кралската корона, а на 29 декември – и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в [[Рим]] за император.
 
Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо [[Италия]]. След смъртта на брат си Лудвиг, Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при [[Андернах]] ([[876]]).