'''Арсений Охридски''' е [[Православие|православен]] [[духовник]], последен [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] през 1763 - 1767 година.
Според народни предания е потомък на българския охридски[[охрид]]ски род Баласчеви.<ref>Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.</ref> Преди да стане архиепископ Арсений е [[Пелагония|пелагонийски]] [[митрополит]]. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1767 година е принуден от патриарх [[Самуил Ханджери]] да напусне поста, след което [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е закрита и епархиите ѝ са подчинени на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и присъединени към [[Драчка епархия|Драчката епархия]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> След тези събития Арсений се оттегля в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]], където остава до смъртта си.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|210}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция}}, стр. 47
