Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.121.241.18 (б.), към версия на Ирката
Редакция без резюме
Ред 60:
В началото на 1993 г. е назначен режисьорът [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]]. Още първият му спектакъл „Дон Кихот“ по Сервантес е избран сред спектаклите на сезона. Той създава нов образ на театъра и въвежда в залите му нова, млада публика. Спектаклите на Морфов преобръщат и пародират познатите претенциозни интерпретации на класиката. Появата на Морфов ефектно и зрелищно символизира радикалното оттласкване на театъра от неговото минало. Картината на спектаклите от този период представлява колаж от постмодернистични опити, от реанимираната режисура на знака, от модернистични интерпретации. Пародията, иронията, резигнацията бележат сценичния свят на повечето от тях. Може би най-симптоматичен в това отношение е спектакълът на Александър Морфов „На дъното“ от Максим Горки.
 
Към края на 90-те проф. В. Стефанов напуска. В началото на 2000 г. артистичен директор на Народния театър става Александър Морфов, а административен директор Павел Васев. Не след дълго първо П. Васев, а по-късно и Морфов напускат. В  навечерието на стогодишнината на Народния театър през 2003 г. проф. Васил Стефанов отново поема ръководството. Следва още един пълен мандат на Павел Васев като директор, след който временно е назначен Александър Морфов. Той остава на поста в периода януари – септември 2015 г., като подава оставка във връзка с планирани промени в бюджетирането на театрите, които не отчитат статуса на театъра на държавен културен институт с национално значение. КъмВременен моментадиректор театърът се управлява оте Милица Трайкова, (дългогодишен зам. директор по финансовите въпроси). Александър Морфов е главен режисьор и ръководи художествената политика. Неговите спектакли – „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/543-nrb На ръба]“, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/88-jivotat-e-prekrasen Животът е прекрасен]“ по Н. Ердман, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/95-polet-nad-kukuviche-gnezdo Полет над кукувиче гнездо]“ по Кен Киси, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/109-don-juan Дон Жуан]“ по Молиер, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/121-hashove Хъшове]“ по Иван Вазов, – са сред заглавията, които привличат най-много публика в театъра. От лятото на 2016 г. директор на Народния театър е актьорът Мариус Донкин.
 
Сред най-успешните спектакли от последните две десетилетия на Голяма сцена са още „Крал Лир“ от У. Шекспир, постановка на [[Явор Гърдев]], „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/117-pigmalion Пигмалион]“ от Б. Шоу в постановката на Леон Даниел, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/108-vishneva-gradina Вишнева градина]“ от А. П. Чехов, постановка на Крикор Азарян, „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/124-sako-ot-velur Сако от велур]“ от Ст. Стратиев, постановка на [[Бойко Богданов]], „[http://new.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/113-idealniat-maj Идеалният мъж]“ от О. Уайлд и „Балът на крадците“ от Ж. Ануй, поставени от Тиери Аркур.