Йосиф Нюйоркски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
 
== Биография ==
Роден е на 11 април 1907 година в село Махалата (днес град [[Искър (град)|Искър]]), Плевенско, със светското име '''Величко Диков Иванов'''. Първоначално образование получава в родното си село. Четвърти и пети гимназиален клас учи в град [[Плевен]], а шести в село [[Долни Дъбник]].През есента на 1924 година е приет за ученик в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], курсът на която завършва през 1930 година. От есента на същата година е студент в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], който завършва през 1934 година. От ноември същата година е назначен за секретар на [[Рилски манастир|Рилската обител]], където на 18 май 1935 година е подстриган в монашество с името Йосиф от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]] под духовното старчество на митрополит [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], а на следващия ден 19 май е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от митрополит Паисий. От октомври 1935 година йеродякон Йосиф е назначен за епархийски проповедник във [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]]. На 6 април 1936 година е ръкоположен за йеромонах от митрополит Паисий, а скоро след това е назначен за секретар на Врачанската митрополия. През учебната 1938/1939 година йеромонах Йосиф е на богословска специализация в Германия. След завръщането си в България, от 1 януари 1939 года е назначен за [[протосингел]] на Врачанската митрополия. На 6 (19) декември 1939 година, по решение на Светия Синод, във врачанския катедрален храм „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ е възведен в архимандритско достойнство от Врачанския митрополит Паисий. От края на юли 1941 до 15 септември 1942 година архимандрит Йосиф е протосингел на Пловдивската митрополия. От 15 септември 1942 година е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Светия Синод.
Роден е на 11 април 1907 година в село Махалата (днес град [[Искър (град)|Искър]]), Плевенско, със светското име '''Величко Диков Иванов'''.
 
Архимандрит Йосиф (Диков) заедно с архимандрит Стефан (Николов) и архимандрит [[Николай Макариополски|Николай (Кожухаров)]] участвалучаства в комисиите за [[Катин]] и [[Виница (Украйна)|Виница]] през [[1943]] година.<ref>[http://www.pravoslavie.bg/История/реабилитацията-на-еп-николай-макарио/#.VFCdvlfnHGg Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение]</ref>. Поради участието си в тази комисия след 9 септември 1944 година Йосиф е изправен през Върховен състав на [[Народен съд|Народния съд]] и осъден на една година лишаване от свобода и глоба от 50 000 лева.<ref>Георги Иванов [http://ide.li/article1470.html Назад до Чикаго - част 3] 28.07.2006 г.</ref>.
Първоначално образование получава в родното си село. Четвърти и пети гимназиален клас учи в град [[Плевен]], а шести в село [[Долни Дъбник]].
 
От септември 1945 година до август 1946 година заема длъжността уредник на синодалната библиотека и издания, а от м. август 1946 година отново е преназначен за началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод и председател на Съюза на православните християнски братства.
През есента на 1924 година е приет за ученик в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], курсът на която завършва през 1930 година. От есента на същата година е студент в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], който завършва през 1934 година.
 
ТокуОт 15 юни 1947 година е ректор на преместената в Бачковския манастир [[Пловдивска духовна семинария]]. Току-що поел поста си ректораректор е поставен в изключително притеснено положение поради избухнал пожар в Бачково. Училището остава без покрив, а и в цялата епархия не се открива ни една църковна сграда или манастир, която да приюти семинарията. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в [[Пловдив]], част от сградите на която са вече освободени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, определяйки сградите на семинарията за нуждите на новооткрития тук агрономическиАгрономически факултет на [[Аграрен университет|Аграрния университет]].<ref>[http://site.seminaria.org/History.aspx Пловдивска духовна семинария „Св.Св.Кирил и Методий“]</ref>. Остава на тозитази длъжност до обединението на ПловдивскаПловдивската семинария със Софийската през януари 1951 година.
От м. ноември същата година е назначен за секретар на Рилската обител, където на 18 май 1935 година е подстриган в монашество с името Йосиф от Софийския митрополит Стефан (Шоков) под духовното старчество на Врачанския митрополит Паисий (Анков), а на следващия ден 19 май е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от Врачанския митрополит Паисий.
 
От началото на 1951 година архимандрит Йосиф е [[протосингел]] на Софийската митрополия. От 1 януари 1952 година е назначен за началник на отдела за Духовен надзор на ставропигиалните манастири при Св.Светия Синод, а от 1 януари 1954 година е преназначен за началник на новообразувания отдел за Богослужебен и духовен надзор.
От октомври 1935 година йеродякон Йосиф е назначен за епархийски проповедник във Врачанска епархия.
 
Като такъв на 7 април 1957 година в Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен в епископски сан с титлата ''знеполски'' и е назначен за викарий на софийския митрополит. От април 1970 година епископ Йосиф е викарий на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия и управляващ Акронската и Детройтска епархия. На 17 декември 1972 година е избран за нюйоркски митрополит.
На 6 април 1936 година е ръкоположен за йеромонах от Врачанския митрополит Паисий, а скоро след това е назначен за секретар на Врачанската митрополия.
 
През учебни 1938/1939 година йеромонах Йосиф е на богословска специализация в Германия. След завръщането си в България, от 1 януари 1939 года е назначен за [[протосингел]] на Врачанската митрополия.
 
По време на това негово служение, на [[19 декември|6 (19) декември]] [[1939]] година, по решение на Св. Синод, във врачанския катедрален храм „Св. Николай“ е възведен в архимандритско достойнство от Врачанския митрополит Паисий.
 
От края на юли 1941 до 15 септември 1942 година архимандрит Йосиф е протосингел на Пловдивската митрополия.
 
От 15 септември 1942 година е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Святи Синод.
 
Архимандрит Йосиф (Диков) заедно с архимандрит Стефан (Николов) и архимандрит Николай (Кожухаров) участвал в комисиите за [[Катин]] и [[Виница (Украйна)|Виница]] през [[1943]] година<ref>[http://www.pravoslavie.bg/История/реабилитацията-на-еп-николай-макарио/#.VFCdvlfnHGg Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение]</ref>. Поради участието си в тази комисия след 9 септември 1944 година Йосиф е изправен през Върховен състав на [[Народен съд|Народния съд]] и осъден на една година лишаване от свобода и глоба от 50 000 лева<ref>Георги Иванов [http://ide.li/article1470.html Назад до Чикаго - част 3] 28.07.2006 г.</ref>.
 
От септември 1945 година до август 1946 година заема длъжността уредник на синодалната библиотека и издания, а от м. август 1946 година отново е преназначен за началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод и председател на Съюза на православните християнски братства.
 
От 15 юни 1947 година той е ректор на преместената в Бачковския манастир [[Пловдивска духовна семинария]].
 
Току що поел поста си ректора е поставен в изключително притеснено положение поради избухнал пожар в Бачково. Училището остава без покрив, а и в цялата епархия не се открива ни една църковна сграда или манастир, която да приюти семинарията. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в [[Пловдив]], част от сградите на която са вече освободени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, определяйки сградите на семинарията за нуждите на новооткрития тук агрономически факултет на [[Аграрен университет|Аграрния университет]]<ref>[http://site.seminaria.org/History.aspx Пловдивска духовна семинария „Св.Св.Кирил и Методий“]</ref>. Остава на този длъжност до обединението на Пловдивска семинария със Софийската през януари 1951 година.
 
От началото на 1951 година архимандрит Йосиф е [[протосингел]] на Софийската митрополия.
 
От 1 януари 1952 година е назначен за началник на отдела за Духовен надзор на ставропигиалните манастири при Св. Синод, а от 1 януари 1954 година е преназначен за началник на новообразувания отдел за Богослужебен и духовен надзор.
 
Като такъв на 7 април 1957 година в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски“ и е назначен за викарий на Софийския митрополит.
 
От април 1970 година епископ Йосиф е викарий на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия и управляващ Акронска и Детройтска епархия.
 
На 17 декември 1972 година е избран за Ню-Йоркски митрополит.
 
Почива на 4 септември 1987 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.
Line 60 ⟶ 34:
{{пост начало}}
{{пост|[[Знеполска епархия|знеполски епископ]]{{Br}}|7 април 1957|17 декември 1972|[[Флавиан Знеполски|Флавиан]]|[[Дометиан Видински|Дометиан]]}}
{{пост|управляващ [[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия|Детройтската епархия]]<br/>|април 1970|17 декември 1972|пръв|последен}}
{{пост|управляващ [[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия|Акронската епархия]]<br/>|април 1970|17 декември 1972|пръв|[[Симеон Западно и Средноевропейски|Симеон Главиницки]]<br> (управляващ)}}
{{пост|[[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия|нюйоркски митрополит]]<br/>|17 декември 1972|4 септември 1987|[[Андрей Нюйоркски|Андрей]]|[[Геласий Нюйоркски|Геласий]]}}
{{пост край}}
 
Line 69 ⟶ 46:
[[Категория:Викарни епископи на Софийската епархия]]
[[Категория:Викарни епископи]]
[[Категория:Монаси в Рилския манастир]]