Джордано (роден като Филипо) Бруно е роден през [[1548]] г. в [[Нола]], [[Кампания]] в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става [[монах]]. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на [[Коперник]] и става негов последовател. През [[1581]] г. монахът заминава за [[Париж]], където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по [[Канон (религия)|каноните]], а човек, който създава свои теории.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал [[Анри III (Франция)|Анри III]], който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „''Сенките на идеите''“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „''Изкуството на паметта''“.
