Мустанг: Разлика между версии

'''Мустангите''' (''Equus przewalskii f. caballus'') са диви [[кон]]е, наследници на пренесените в [[Северна Америка]] от [[Испания|испанците]] през 16 век опитомени иберийски коне, кръстосани с други породи, подивели и размножаващи се в [[прерия]]та. Името "мустанг"„мустанг“ идва от [[Испански език|испанската]] дума ''mesteño'', която означава "бездомно"„бездомно“ или "диво„диво животно"животно“, изведено от израза ''la mesta'' – - "принадлежи„принадлежи на всички и на никого"никого“.

Примитивни коне са живеели в [[Северна Америка]] още в праисторически времена, преди около 5 мил. години. Видът им измира в края на последния [[ледников период]], преди около 10- – 12 хил. г., вероятно поради промени в климата или под въздействие на пристигналите на континента през [[плейстоцен]]а хора. Завръщането на конете в Северна и [[Южна Америка]] започва с [[Колумб]], който през второто си пътуване през 1493 г. внася опитомени коне от [[Испания]]. Коне са внесени и с пристигането на испанските [[конкистадор]]и на [[Ернан Кортес]] през 1519 г. Всички тези коне произхождат от древните коне на Северна Америка, наследници на онези от тях, които по време на ледниковия период са преминали през Беринговия провлак и са се разселили из [[Азия]], [[Африка]] и [[Европа]].

Много индиански племена са отглеждали и селектирали мустанги. Сред най-способните коневъди на Северна Америка били [[команчи]]те, [[шошони]]те и [[не-персе]]. Последните били майстори коневъди, развили една от първите истински американски породи - – апалуза.

В някои съвременни стада съществуват ясни доказателства за кръстоската между домашни породи коне с диви мустанги. За други стада е видима кръстоската с чистокръвни състезателни коне - – процес, който частично води до създаването на американската породата куортър (''American Quarter Horse''). Трети стада показват признаци на кръстоска с породи товарни коне в резултат от опита на заселниците да селектират работен кон, а при четвърти, по-изолирани стада, се е запазило силното влияние на оригиналните иберийски породи.

Днес продължават дебатите за бъдещето на мустангите. Противниците им - – предимно стопани, зависещи от животновъдната индустрия, твърдят, че дивите коне конкурират частния добитък при ползването обществените пасища в ущърб на последните. Поддръжниците от своя страна застъпват мнението, че мустангите са част от природното наследство на [[Див Запад|Американския запад]], следователно за тях е присъщо правото на обитаване. Стадата живеят основно в сухи райони - – територия, която говедата поради липса на водни източници не могат да използват пълноценно. Те са се [[Интродукция (биология)|интродуктирали]] отлично към тази сурова среда и се изхранват пълноценно от бедните на фуражи площи - – там където добитъкът би гладувал.

За да се намали броят на дивите мустанги, всяка година между 5 и 10 хил. животни биват премествани от местообитанията си. Някои, след като бъдат обучени, се продават на търг, други са осиновявани или премествани в резервати, а трети - – определени за "негодни"„негодни“, се умъртвяват. Към днешна дата 30 хил. мустанги живеят в загражденията на БУДЗ - – приблизително толкова, колкото живеят и на свобода. Обсъжда се приемането на [[евтаназия]]та, като възможно средство за разрешение на проблема.