Айнски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
CadêParção (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Език
|родно име = アイヌ・イタㇰ/
|страна = [[Япония]]
|регион = [[Хокайдо]]
Ред 19:
|карта =
}}
'''Айнският език''' или '''айну''' (''айну'': アイヌ・イタㇰ, "айну итак"; {{lang-ja|アイヌ語}}, "айну-го") е език от [[айнски езици|айнското семейство]], говорен от айните — малобройна етническа група в северна [[Япония]]. Айну няма родство с нито едно друго езиково семейство.▼
▲'''
До 20 век езикът е бил разпространен и на остров [[Сахалин]] и [[Курилски острови|Курилските острови]], но днес се говори само на остров Хокайдо. Последният човек, говорил сахалинският вариант на айну, умира през 1994 година. Днес се счита за застрашен език. От около 25 до 200 000 айни в Япония, през 1980-те едва около 100 са говорили айну, и то предимно в град Нибутани. Останаите айни говорят [[японски език]]. Броят на владеещите езика обаче се увеличава, благодарение на фолклориста [[Шигеру Каяно]], който поощрява изучаването на айну. ▼
▲До [[20 век]] езикът е бил разпространен и на остров [[Сахалин]] и [[Курилски острови|Курилските острови]], но днес се говори само на остров [[Хокайдо]]. Последният човек, говорил сахалинският вариант на айну, умира през 1994 година. Днес се счита за застрашен език. От около 25 до 200 000 айни в Япония
Интересни особености са употребата на тонови акценти, липсата на род и сливането (макар и рядко) на съществителни и прилагателни. Народните героични епоси (наречени ''юкар'') са запазили много архаизми и са ценен извор за изучаването на езика. ▼
▲Интересни особености са употребата на тонови акценти, липсата на род и сливането (макар и рядко) на съществителни и прилагателни. Народните героични епоси (наречени
{{лингвистика-мъниче}}
| |||