Разлика между версии на „Минко Генов“

линкове
(+ снимка от ДАА)
(линкове)
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог
| област = [[История на литературата]]
| образование = Петербургска духовна академия
| учил-при =
| работил-в =
 
== Биография ==
Роден е в бедно семейство в Карлово на 5 юли 1880 г. Като стипендиант завършва [[Самоковска духовна семинария|Самоковската семинария]] и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903).
 
След завършването си се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-1934). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „Венец“„[[Венец (1925 - 1943)|Венец]]“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.
 
Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на [[Старобългарска литература|старобългарската литература]]. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] (от [[Борис I]] до падането на България под византийско владение). Отделя специално внимание на [[Охридска книжовна школа|Охридската]] и [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовникнижовна школишкола]] и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.
 
След промените от [[9 септември]] 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван„[[Иван Вазов]]...“ - биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието ѝ. Разглежда се началото на славянската писменост - дейността на [[Кирил и Методий]] в [[Моравия]] и [[Панония]], пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледана е славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература.
 
Писателят умира в София на 8 ноември 1950 г.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=306156116|ISNI=0000 0003 9761 7594}}
 
{{СОРТКАТ:Генов, Минко}}
[[Категория:Български литературни историци]]