Татарски език: Разлика между версии

Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeğet „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.▼

Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]].▼

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от [[Кул Гали]] (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.▼