Пилос: Разлика между версии

23 байта изтрити ,  преди 5 години
неработещи препратки към файлове; форматиране: 6x число+г., 3x кавички, 3x тире, 6 интервала (ползвайки Advisor)
м (→‎Дворецът на Нестор: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB)
(неработещи препратки към файлове; форматиране: 6x число+г., 3x кавички, 3x тире, 6 интервала (ползвайки Advisor))
| вид =
| знаме =
| герб = Pylosseal.gif
| изглед = Pylos-sfaktiria.JPG
| изглед-описание = изглед към пристанището на града
| телефонен-код = 27 230
}}
'''Пилос''' или '''Наварин''' ({{lang-el|Πύλος}}) е древен град в [[Месения]], някогашна резиденция на цар [[Нестор]], което е видно от руините на огромен [[дворец]] от [[микенска Гърция]] ([[1700 г. пр.н.е.|1700]] - – [[1200 г. пр.н.е.]]).
 
== История ==
През [[425 г. пр.н.е.]] Пилос е превзет от атиняните след голяма морска битка между [[Древна Атина]] и [[Спарта]] (виж [[сражение при Пилос]]), след което според [[Тукидид]] древния град е изоставен.
 
Намира се на [[Наварински полуосторов|Наваринския полуостров]], най-западния от трите на [[Пелопонес]]. По името му е кръстен малкия му залив край бреговете на южен Пелопонес - – [[Наварински залив|Наваринския]]. Местоположението на града е изключително удобно и стратегическо в [[Средиземно море]], поради и което градът през [[средновековие]]то е владян от [[византийци]], [[Венецианска република|венецианци]], [[Генуезка република|генуезци]] и [[Османска империя|османци]].
 
В [[ново време]] при Наварин се водят следните [[битка|битки]]:
 
* [[Битка при Зонкьо|Битката при Зонкьо]], като част от [[Битка при Лепанто (1499)|битката при Лепанто]] в хода на [[Венецианско-турска война (1499-1503)|Венецианско-турската война]] в края на [[1499]]  г.
* [[Наваринско сражение (1770)|Наваринското сражение]] от [[1770]]  г. между османския гарнизон и Руския експедиционен корпус на Първата архипелагска експедиция.
* Известното [[Наваринско сражение]] от [[1827]]  г. в което съюзническата руско-френско-британската [[флот]]а разгромява обединения турско-египетски флот.
 
Градът е известен и като място на масови погроми на турското население по време на [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]] в годините 1821/29.
 
На местния разговорен език името му е '''Неокастро''' ''(Neókastro)''. Населението на града възлиза на 5 402 жители през [[2001]]  г.
 
През [[1939]]  г. ученият [[Карл Беген]] отива в Месения, за да търси останките на древният град Пилос, описан от [[Омир]]. Скоро след започване на разкопките са открити масивни структури и голямо количество [[керамика]].
 
== Дворецът на Нестор ==
Останките от Двореца на Нестор датират от 1400  г. пр. Хр. Сградата може да се раздели на четири части – основна, югозападна, работилница и винарна. По-голямата част е изградена от чакъл, но може да наблюдава и използването на цели каменни блокове – например при изграждането на външните фасади. За разлика от Тиринт, Пилос няма силни външни укрепления. Дървеният материал се е използвал изготвяне на рамки на стените, за обособяване на врати и прозорци, както и за подпори на тавана.
 
Основната сграда е с приблизително размери 55×30 m, а ориентацията е съобразена с посоките на света. По-голямата част от облицовката на външните стени са ограбени, но на места облицовката е запазена с височина около 80 cm. Предполага се, че стените са били с височина три метра и половина. Входът на двореца (стаи 1 и 2) оформя буквата “H”„H“, и от двете му страни има останки от веранда. Учените предполагат, че от едната страна на верандата е имало помещение, което е служело за пост на охраната. В архивните помещение (7 и 8 от ляво на входа) са открити множество плочки с линеално писмо В, открити са подредени на рафтове или кошници. 300 плочки са намерени в огромен питос, повечето описват приходите и разходите на двореца. Стените на верандите са украсени със стенописи – процесии от човешки фигури, заедно със животните, изобразяване на сградите и седналите жени.
 
Дворецът е обособена и с чакалня (стая 10), оборудвана с пейки и питоси – за пътуващите с търговска цел гости на двореца. В съседната стая 9 са намерени 500 киликса, така че се предполага че питоса в чакалнята е съхранявал вино.
 
В центъра на двореца се намира голямата тронна зала с характерните преддверие (стая 5) и порта (стая 4). Портата е била подкрепяна от дървени колони; към нея е бил прикрепен втори пост за стражите. Преддверието е било украсено с геометрични и криволинейни стенописи. Част от намерените фрагменти от стенописи, които изобразяват мъже, носещи различни предмети, мъже и жени водещи бик – предполага се че това е илюстрация на жертвоприношение. Вратите в края на помещението дават достъп до източната и западната част на двореца, докато вратата в средата на преддверието води до тронната зала. Тронната зала (стая 6) е с размери 13х11м13х11 метра, огнището в центъра е с размери 4 метра в диаметър, заобиколен от четири колони. Геометричната и криволинейната украса също може да се наблюдава и при украсата на огнището. Тронът се намира в средата на дясната стена, а до него да двата малко басейна. Украсата на стените изобразява грифони и лъвове, както и с мъжки фигури свирещи на лира в източният ъгъл.
 
Двата коридора, които тръгват от тронната зала водят до складови помещение и килери в западната част и до магазините за масло (23,24,27) в задната част на сградата. Функцията на големите помещения (30 - – 34) в източното крило не е известна. Стълбищата водят до външен двор.
 
Малко преддверие води до малката тронна зала (46,48), известен като „залата на царицата”царицата“. Декорацията се състои от стенописи изобразяващи лъвове и грифони. В задната част на малката тронна зала, без да са пряко свързани, е банята (43). Банята е оборудвана с два големи съда, най-вероятно за вода и олио, а във ваната е намерен киликс.
 
Вследствие на сериозни разрушение, в по-голямата част от Югозападната част на двореца сградите са нови, но запазили основните функции на двореца. те включват открит двор (63), преддверие и тронна зала (65). Украсата на тези стаи включва изображения на бойни и ловни сцени. Не е ясна функцията на всички останали помещения, въпреки че някои със сигурност са били използвани като складови помещения и килери.
 
== Текстове от Пилос ==
В Пилос е намерен богат архив от текстове на Линеар Б, записани върху глинени плочки. По-голямата част от тях съдържат информация за материалните запаси и списъци на стоки. В някои се споменават имена на персонал и места в района. Те показват наличието на добре организирана бюрокрация, която съхранява подробна документация за всички стопански дейности на кралството. Също така показват, че в микенската цивилизация е имало ясна изградена йерархия – начело е бил царят, следван от „ръководителят на народа”народа“, който имал по-скоро религиозна функция, а след него са т.нар. последователи. Царството било разделено на две провинции – едната Пилос, а другата Рекуторо. Всяка провинция е била разделена области, управлявани от губернатори (korete). Провинциите са били задължени да изпращат суровини и материали към столицата. Бронзовите ковачи от царството са имали специален социален статус и са били освободено от плащането на данъци.
 
== Галерия ==