'''ТатарскиятВолжко-българския език''' (блгарски ''татар телеязика'') е [[Тюркски езици|тюркски език]] говорен от около 8 000 000 Волжки българи в [[Русия]], [[Сибир]], [[Китай]], [[Турция]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Финландия]], [[Естония]] и [[Централна Азия]].Това,които са наследници на българите ,които са напуснали Стара Велика България и са се заселили край делтата на река Волга през седми вТова е официалният език на автономната волжко-българска област в Русия [[Татарстан|Българистан]] и е вторият най-разпространен език в [[Русия|Руската федерация]] след [[руски език|руския]].
== История ==
ТатарскиятВолжко-българския език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари|Волжките българи]], в районите на Поволжието и Урал. В този оцелял старобългарски език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]].
