Андрей Нюйоркски: Разлика между версии

| име = † Андрей Нюйоркски

| pxописание = български = 250pxдуховник

Роден е като '''Стоян Николов Петков''' на 31 декември 1886 г. в село [[Врачеш]], [[Ботевград|Орханийско]]ско. Основното си образование получава в град [[Търговище]]. През 1903 г. се записва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], където учи до 1909 г. В периода 1911 – 1916 г. продължава образованието си в [[Московската духовна академия]]. Междувременно служи като редник в [[Българска армия|Българската армия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] и като санитар в рускатаРуската армия (1914 – 1915). След дипломирането си в Академията остава в [[Русия]] и в продължение на 2 години работи като учител в [[Санкт Петербург]].

Петков се връща в [[България]] след избухването на [[Болшевишката революция]] в Русия. Отново в родината си, той последователно работи като: секретар и инспектор към [[Министерство на външните работи|Министерството на външните работи]] (1919 – 1921);, учител в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] (1921 – 1926);, ръководител на отдела за култура и просвета към [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]]синод (1926 – 1929). Той е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор.

През 1928 г. Стоян Петков се замонашва, приемайки името ''Андрей''. Бидейки последователно ръкоположен за йеродякон, йеромонах и архимандрит, на 20 април 1929 г. е хиротонисанръкоположен за епископ с титла ''Величкивелички'' и назначен за викарий на Варненско-Преславския митрополит [[Симеон (митрополит)|СимеонВарненски]].

През 1937 г. Св.Светия Синодсинод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в [[Америка]] със седалище в [[Ню Йорк]]. Годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия;. взимаВзима участие в преговорите по вдигане на схизмата през 1945 г.

Избран е за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., доДо 1963 г. той си оставамитрополит „самозванец”Андрей за българската държава, коятое принуждава„самозванец“ и Св.тя Синодпринуждава наСветия БПЦсинод да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти се връща в България като редовен синодален член на Св. Синод. Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.