Софроний Доростолски и Червенски: Разлика между версии

В 1992 година митрополит Софроний е сред инициаторите на разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите [[Пимен Неврокопски]], [[Калиник Врачански]], [[Стефан Великотърновски]] и [[Панкратий Старозагорски]] подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх [[Максим Български]] в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-предсетадел на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения [[Алтернативен синод]], в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.<ref name="Бурега">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bogoslov.ru/text/353078.html | заглавие= Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии |достъп_дата = 2017-06-06 |фамилно_име=Бурега |първо_име=Владимир Викторович |дата= 2008-10-24 |труд= Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии |издател=bogoslov.ru |език= |цитат= }}</ref>