'''Йосиф''' е епископ на [[Българска православна църква|Българската Православнаправославна Църквацърква]], нюйоркски митрополит от 1972 до 1987 година.
== Биография ==
Роден е на 11 април 1907 година в плевенското село Махалата, (днес град [[Искър (град)|Искър]]), ПлевенскоБългария, със светското име '''Величко Диков Иванов'''. Първоначално образование получава в родното си село. Четвърти и пети гимназиален клас учи в град [[Плевен]], а шести в село [[Долни Дъбник]]. През есента на 1924 година е приет за ученик в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], курсът на която завършва през 1930 година. От есента на същата година е студент в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“]], който завършва през 1934 година. От ноември същата година е назначен за секретар на [[Рилски манастир|Рилската обител]], където на 18 май 1935 година е подстриган в монашество с името Йосиф от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]] под духовното старчество на митрополит [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], а на следващия ден 19 май е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от митрополит Паисий. От октомври 1935 година йеродякон Йосиф е назначен за епархийски проповедник във [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]]. На 6 април 1936 година е ръкоположен за йеромонах от митрополит Паисий, а скоро след това е назначен за секретар на Врачанската митрополия. През учебната 1938/1939 година йеромонах Йосиф е на богословска специализация в Германия. След завръщането си в България, от 1 януари 1939 года е назначен за [[протосингел]] на Врачанската митрополия. На 6 (19) декември 1939 година, по решение на Светия Синод, във врачанския катедрален храм „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ е възведен в архимандритско достойнство от Врачанския митрополит Паисий Врачански. От края на юли 1941 до 15 септември 1942 година архимандрит Йосиф е протосингел на Пловдивската митрополия. От 15 септември 1942 година е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Светия Синодсинод.
Архимандрит Йосиф заедно с архимандрит Стефан Николов и архимандрит [[Николай Макариополски|Николай Кожухаров]] участва в комисиите за [[Катин]] и [[Виница (Украйна)|Виница]] през 1943 година.<ref name="Православие България">[http{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.pravoslavie.bg/История%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/реабилитацията%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-на%D0%BD%D0%B0-еп%D0%B5%D0%BF-николай%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-макарио%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE/#.VFCdvlfnHGg | заглавие=Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение] |достъп_дата =2017-06-07 |фамилно_име=Стефанов |първо_име=Стефан М |дата= 2010-07-11 |труд= |издател= Православие България |език= |цитат= }}</ref> Поради участието си в тази комисия след 9 септември 1944 година Йосиф е изправен през Върховен състав на [[Народен съд|Народния съд]] и осъден на една година лишаване от свобода и глоба от 50 000 лева.<ref>Георги Иванов [http://ide.li/article1470.html Назад до Чикаго - част 3] 28.07.2006 г.</ref>
От септември 1945 година до август 1946 година заема длъжността уредник на синодалната библиотека и издания, а от м. август 1946 година отново е преназначен за началник на Културно-просветния отдел при Св.Светия Синодсинод и председател на Съюза на православните християнски братства.
От 15 юни 1947 година е ректор на преместената в Бачковския манастир [[Пловдивска духовна семинария]]. Току-що поел поста си ректор е поставен в изключително притеснено положение поради избухнал пожар в Бачково. Училището остава без покрив, а и в цялата епархия не се открива ни една църковна сграда или манастир, която да приюти семинарията. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в [[Пловдив]], част от сградите на която са вече освободени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, определяйки сградите на семинарията за нуждите на новооткрития тук Агрономически факултет на [[Аграрен университет|Аграрния университет]].<ref>[http://site.seminaria.org/History.aspx Пловдивска духовна семинария „Св.Св.Кирил и Методий“]</ref> Остава на тази длъжност до обединението на Пловдивската семинария със Софийската през януари 1951 година.
