Йосиф Нюйоркски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
}}
'''Йосиф''' е епископ на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], нюйоркски митрополит от 1972 до 1987 година.<ref name="Цацов 267">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Princeps |location= |isbn=9548067757 |pages=267 |url= |accessdate=}}</ref>
== Биография ==
Роден е на 11 април 1907 година в плевенското село Махалата, днес град [[Искър (град)|Искър]], България, със светското име '''Величко Диков Иванов'''.
След завръщането си в България, от 1 януари 1939 года е назначен за [[протосингел]] на Врачанската митрополия. На 6 (19) декември 1939 година, по решение на Светия Синод, във врачанския катедрален храм „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Паисий Врачански. От края на юли 1941 до 15 септември 1942 година архимандрит Йосиф е протосингел на Пловдивската митрополия. От 15 септември 1942 година е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Светия синод.<ref name="Цацов 267"/> Архимандрит Йосиф заедно с архимандрит Стефан Николов и архимандрит [[Николай Макариополски|Николай Кожухаров]] участва в комисиите за [[Катин]] и [[Виница (Украйна)|Виница]] през 1943 година.<ref name="Православие България">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BF-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE/#.VFCdvlfnHGg | заглавие=Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение |достъп_дата =2017-06-07 |фамилно_име=Стефанов |първо_име=Стефан М |дата= 2010-07-11 |труд= |издател= Православие България |език= |цитат= }}</ref> Поради участието си в тази комисия след 9 септември 1944 година Йосиф е изправен през Върховен състав на [[Народен съд|Народния съд]] и осъден на една година лишаване от свобода и глоба от 50 000 лева.
От септември 1945 година до август 1946 година
От 15 юни 1947 година е ректор на преместената в Бачковския манастир [[Пловдивска духовна семинария]].<ref name="Цацов 267"/> Току-що поел поста си ректор е поставен в изключително притеснено положение поради избухнал пожар в Бачково. Училището остава без покрив, а и в цялата епархия не се открива ни една църковна сграда или манастир, която да приюти семинарията. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в [[Пловдив]], част от сградите на която са вече освободени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, определяйки сградите на семинарията за нуждите на новооткрития тук Агрономически факултет на [[Аграрен университет|Аграрния университет]].
Като такъв на 7 април 1957 година в
Почива на 4 септември 1987 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.<ref name="Цацов 267"/>
== Литература ==
* Игнатьев А. Хроника жизни Православных Церквей. Болгарская Церковь [назначение митрополита Знепольского Иосифа митрополитом Нью-Йоркским, управляющим Болгарской епархией в США; хиротония епископа Главинецкого Симеона, викария Болгарской епархии в США] // Журнал Московской Патриархии. М., 1973. № 3.
== Бележки ==
|