Разлика между версии на „Паисий Врачански (Българска патриаршия)“

 
==Биография==
Роден е на 6 август 1888 г. в [[Своге]] със светското име '''Александър Райков Анков'''. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска семинария]] и след това става доктор по богословие от [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. Специализира философия и право в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Служи като дякон при екзарх [[Йосиф I Български]] и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсултюрисконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.<ref name="Динков 108"/>
 
На 1 май 1923 година е ръкоположен за [[знеполска епархия|знеполски епископ]]. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.<ref name="Динков 108"/> През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит [[Максим Български|Максим Ловчански]]. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.