Кирил V Константинополски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Морея → Кралство Морея |
||
Ред 29:
Още от началото на управлението си Кирил се обявяна против валидността на арменското и католическото кръщение и следователно и на другите тайнства на тези църкви. Този възглед е известен като ''анабаптизъм'' (несвързан с протестантския [[анабаптизъм]]). Проблемът се корени в антикатолическата полемика, типична за 18 век, вероятно подхранвана от страх от католически прозелитизъм. Основните ѝ представители са Евгениос Вулгрис, [[Евстратиос Агентис]] и монахът Авксентий.<ref name="Frazee"/>
Проблемът с валидността на кръщението се появява след Турско-венецианската война от 1714 - 1718 година, когато венециански Пелопонес ([[Кралство Морея|Морея]]) е завладян от Османската империя. Според милетската си система, османците поставят католиците под управлението константинополския патрирах, което води до многобройни приемания на православието.<ref name="Runciman"/> В 1752 година Кирил нарежда при всички случаи арменците и католиците, приемащи православието, да бъдат повторно кръщавани. На 28 април 1755 година се събира Светият Синод и формално гласува против позицията на Кирил, намирайки я за иновация, непредвиждана от древните канони и противоречаща на литургичната практика. Кирил изпраща в изгнание всички членове на Синода, които се обявяват против позицията му.<ref name="Frazee"/>
През юни 1755 Кирил изпраща циркулярно писмо, озаглавено „Анатема на тези, които приемат папските тайнства“, и няколко месеца по-късно издава формална заповед „Орос на Светата Вселенска Христова църква“, който изисква повторно кръщение при всички случаи. Оросът има поне седем издания<ref name="Papadopoullos 197">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros | title = Studies and documents relating to the history of the Greek Church and people under Turkish domination | location = Brussels| year = 1952 |pages=197}}</ref> и година по-късно е редактиран от Константинополския събор от 1756 г. с подписите на патриарсите [[Матей Александрийски]] и [[Парентий Йерусалимски]].
| |||