Софроний Търновски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
На 18 септември 1911 година в катедралния храм „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград е постриган в монашество с името ''Софроний'' и е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит [[Мелетий Велешки]]. След това служи като [[дякон]] при екзарх [[Йосиф I Български]] и писар при Българската екзархия.<ref name="Цацов 161"/>
През 1912 година постъпва в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]], където следва до 1915 година. След освобождението на [[Вардарска Македония]] по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], от 1 април 1916 до 23 септември 1918 година е секретар на [[Повардарска епархия|Велешката митрополия]].<ref name="Цацов 161"/>
След войната от 1 септември 1919 до 1 септември 1922 година е екзархийски дякон и проповедник в Цариград
От 1 април 1916 до 23 септември 1918 година той е секретар на Велешката митрополия.▼
През 1922 година завършва
▲1 септември 1919 до 1 септември 1922 година е екзархийски дякон и проповедник в Цариград, като заедно с това е и учител в българската гимназия в Пера, Цариград.
▲От 1
19 октомври 1924 година по решение на Святия Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит
▲През 1922 година завършва Черниговския богословски факултет. От 1 септември 1922 до юни 1924 година е на богословска специализация в института по Каноническо право при университет в град [[Страсбург]], Франция.
От 1 септември 1929 година архимандрит Софроний е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Святи Синод, какъвто остава до края на октомври 1931 година.<ref name="Цацов 161"/>▼
1 ноември 1931 година е хиротонисан в [[епископ|епископски сан]] с титла [[Знеполска епархия|Знеполски]] и е назначен за викарий на Софийския митрополит Стефан.<ref name="Цацов 161"/>
▲19 октомври 1924 година по решение на Святия Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Софийски [[Стефан I Български|Стефан (Шоков)]].
Поради влошеното здравословно състояние на митрополит [[Филип Търновски]] 26 март 1934 година е назначен за негов [[викарий]] и управляващ на [[Търновска епархия]].<ref name="Цацов 161"/>▼
▲От 1 септември 1929 година архимандрит Софроний е назначен за началник на Културно-просветния отдел при Святи Синод, какъвто остава до края на октомври 1931 година.
1
22 септеври 1935 година е избран, а на 6 октомври канонически утвърден за Търновски митрополит.<ref name="Цацов 161"/>▼
▲Поради влошеното здравословно състояние на митрополит [[Филип Търновски]] 26 март 1934 година е назначен за негов [[викарий]] и управляващ на [[Търновска епархия]].
Като епархийски архиерей той е инициатор за организирането и създаването на множество старопиталища, сиропиталища и безплатни кухни за нуждаещите се в своята епархия.<ref name="Цацов 161"/>▼
▲22 септеври 1935 година е избран, а на 6 октомври канонически утвърден за Търновски митрополит.
▲Като епархийски архиерей той е инициатор за организирането и създаването на множество старопиталища, сиропиталища и безплатни кухни за нуждаещите се в своята епархия.
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ [[Максим Браницки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>
Line 46 ⟶ 42:
След установяването на комунистическия режим той, продължава неустрашимо да проповядва и по различни поводи попада в изострени отношения с властите. През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи [[Йонко Панов]] го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 224 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Умира на 1 май 1961 година в Търново.<ref name="Цацов 161"/>
== Бележки ==▼
<references/>▼
==Библиография==
* Митрополит Софроний Търновски. Дневник (от 31 януари до 15 март 1945 г). Велико Търново, 2004, с. 124.
* Малев, Людмил. Митрополит Софроний Търновски (Живот и църковно-обществена дейност). Велико Търново, 2006.
* Тютюнджиев, Иван. Търновският епископат XII–XXI век. Велико Търново, 2007.
* Колева Елена, Великотърновски митрополит Софроний - един Богоугоден, смел, проницателен и изключително деен архиерей, 100 вести - Християни, 20 март 2014 г.▼
▲== Бележки ==
▲* Колева Елена, Великотърновски митрополит Софроний - един Богоугоден, смел, проницателен и изключително деен архиерей, 100 вести - Християни, 20 март 2014 г.
▲<references/>
{{пост начало}}
| |||