Път от варягите към гърците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Портал|Византия}} |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x тире, 2 интервала, кавички (ползвайки Advisor) неработещи препратки към файлове |
||
Ред 1:
[[Файл:Varangian routes.png|thumb|350px|На картата са показани основните водни пътища на варягите: по [[Волга]] (в червено) е Пътя от варягите към персите, а Пътя от варягите към гърците (в синьо) минава по Днепър. Стария търговски път свързващ Скандинавия с Новгород е в лилаво, а съществувалите други търговски пътища в периода VIII—XI век са показани в оранжево.]]
[[Файл:Айвазовский Варяжская сага - путь из варяг в греки.jpeg|thumb|350px|[[Иван Айвазовски]]
'''Пътят от варягите към гърците''' (на древноисландски: ''Austrvegr'')<ref>[http://www.ulfdalir.narod.ru/literature/Jackson_T_Austr/p4.htm Т. Н. ДЖАКСОН. AUSTR í GÖRÐUM]</ref> е воден път, свързващ [[Скандинавия]] със [[Средиземноморие]]то през [[Константинопол]]. Служел за търговски и военни цели. Споменава се от руския летописец [[Нестор]] в
{{цитат|бѣ путь из Варягъ въ Грѣкы, и изъ Грѣкъ по Днепру...|}}
Пътят е минавал по [[Балтийско море]] през [[Фински залив|Финския залив]], откъдето продължавал по река [[Нева]], езерото [[Ладога]], река [[Волхов (река)|Волхов]], езерото [[Илмен]], реките [[Ловат]], [[Куня]], [[Серьожа (река)|Серьожа]], [[Торопа]], откъдето достигал през [[Западна Двина]] и река [[Катин]] до [[Днепър]] и [[Черно море]]. Имал две разклонения. Първото било към [[Каспийско море]], където се свързвало с т.нар. източен път известен и като [[Път от варягите към персите]], който по [[Волга]] и [[Каспийско море]] достигал до [[Голям Иран]]. Второто западно разклонение преминавало по европейското атлантическо крайбрежие и през [[Херкулесовите стълбове]] достигало до [[Южна Италия]] (антична [[Магна Греция]]) където било основано норманското [[Сицилианско кралство]] (ср. [[Георги Маниак]]). По западното разклонение/път, норманите нахлули в [[Англия]] през 1066 г., а предходно поемайки на запад през [[Атлантика]] покрай [[Гренландия]] достигнали и до [[Америка]], известна от исланските саги като земята [[Винланд]].
[[Викинги]]те, известни още на запад като [[нормани]], а на изток като [[варяги]], били основните наемници на византийските императори във византийската армия за борба и противодействие срещу [[Арабско-ислямски завоевания|арабско-ислямските завоевания]] на [[маври]]те и [[сарацини]]те, съответно в Западното и Източното [[Средиземноморие]] в периода до [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]].
Приема се, че Пътят от варягите към гърците възникнал през IX век, а най-голямо придобил през следващите два века X—XI. Първоначално
За плаванията си по търговския път северните жители на Скандинавия използвали подходящи неголеми плавателни съдове. Част от стоките се прехвърляли на специално изградени за целта по пътя търговски станции върху по-малки лодки, пригодни за плаване по реки, още повече, че понякога често се е налагало да се гребе по пътя срещу течението на реките. Пътя възникнал като продължение на по-стария търговски път свързващ [[Швеция]] през [[Балтика]] с [[Новгород]], откъдето по [[Днепър]] и [[Волга]] скандинавците достигали и търгували с [[Волжка България]], а по-сетне продължили и на юг стигайки и до византийската столица.
Легендата за основаването на [[Киевска Рус]]
== Източници ==
Ред 21:
== Вижте също ==
* [[Средновековна демография]]
[[Категория:Пътища]]
[[Категория:Варяги]]
| |||