Софроний Търновски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
През 1922 година завършва Богословския университет на [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. От 1 септември 1922 до юни 1924 година е на богословска специализация в института по каноническо право при [[Страсбургски университет|Страсбургския университет]], Франция.<ref name="Цацов 161"/>
От 1 октомври 1924 година до 1 септември 1929 година той е протосингел на Софийската митрополия. На 19 октомври 1924 година по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]]. От 1 септември 1929 година до края на октомври 1931 година архимандрит Софроний е началник на Културно-просветния отдел при Светия Синод.<ref name="Цацов 161"/>
На 1 ноември 1931 година е ръкоположен за [[епископ]] с титлата ''[[Знеполска епархия|знеполски]]'' и е назначен за викарий на софийския митрополит Стефан. Поради влошеното здравословно състояние на митрополит [[Филип Търновски]] на 26 март 1934 година е назначен за негов [[викарий]] и управляващ на [[Търновска епархия]]. От 1 юли 1935 година повторно е викарий на митрополит Стефан Софийски.<ref name="Цацов 161"/>▼
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ [[Максим Браницки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref> Като епархийски архиерей той е инициатор за организирането и създаването на множество старопиталища, сиропиталища и безплатни кухни за нуждаещите се в своята епархия.<ref name="Цацов 161"/>▼
▲Поради влошеното здравословно състояние на митрополит [[Филип Търновски]] 26 март 1934 година е назначен за негов [[викарий]] и управляващ на [[Търновска епархия]].<ref name="Цацов 161"/>
▲След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ [[Максим Браницки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>
След установяването на комунистическия режим той, продължава неустрашимо да проповядва и по различни поводи попада в изострени отношения с властите. През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи [[Йонко Панов]] го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 224 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Умира на 1 май 1961 година в Търново. Погребан е в притвора на катедралата „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Рождество Богородично]]“.<ref name="Цацов 161"/>
==Библиография==
| |||