Жорес Алфьоров: Разлика между версии

| образование = Ленинградски електротехнически институт

| работил-в = Физико-технически институт на РАН

Роден е на [[15 март]] [[1930]] г. във [[Витебск]], Беларус. По време на [[Великата Отечествена война]] семейството му се премества в [[Туринск]] ([[Свердловска област|област Свердловск]]), където баща му работи като директор във фабрика за производство на целулоза и хартия. След края на войната се завръщат в Беларус и се установяват в [[Минск]]. Алфьоров завършва с отличие гимназия и по съвет на учителя си по физика учи няколко семестъра в НационалниятНационалния технически университет на Минск. По-късно заминава за [[Ленинград]], където е приет без изпит да учи във Факултета по електронна техника на Ленинградския електротехнически институт. Завършва образованието си през 1952 и от 1953 работи във Физико-техническия институт, където е младши научен сътрудник в лабораторията на Владимир Тучкевич и участва в разработването на първите местни [[транзистор]]и. През 1970 става доктор на физическите и математическите науки, а през 1972 – професор.

В историята на нова Русия той е първият [[Нобелов лауреат]] в областта на науката. Алфьоров получава наградата си през 2000 г. „''за получаване на полупроводникови структури, които могат да бъдат използвани за свръхбързи компютри''“. Във всички мобилни телефони има т. нар. „гетероструктурни„хетероструктурни полупроводници“, създадени от руския физик. Неговите изобретения (около 50) и многобройните му открития се използват във фаровете на колите, в светофарите и в друга електронна техника.

Научната си дейност, донесла му много международни награди, Жорес Алфьоров съчетава с обществена работа. Той е депутат нав руския парламент, където за последен път е избран поот списъкалистата на Компартията, а също и вицепрезидент на [[Руската академия на науките]].

{{Commonscat-inline|Zhores Alfyorov}}

[[Категория:РускиЧленове нобеловина лауреатиКПСС]]