Етруски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bela.dimova (беседа | приноси)
добавена литература и шаблон
Ред 10:
iso2=und|
SIL=ett}}
 
{{без конкретни източници|08:43, 8 юни 2017 (UTC)}}
 
'''Етруският език''' е изчезнал писмен и говорим език на [[етруски]]те, които населявали [[Италия]] в периода от IX до III век пр.н.е. на територията на днешна [[Тоскана]], [[Умбрия]] и западен [[Лацио]], а също така [[Емилия-Романя]] и [[Ломбардия]], откъдето по-късно биват изтласкани от [[гали]]те и [[Кампания]], където са претопени от [[самнити]]те.
 
== Писменост и писмени паметници ==
[[Етруската писменост]] е близка до архаичната форма на [[старогръцки език|старогръцката писменост]]. Запазени са около 10000 писмени паметника  няколко по-обширни надписа, стотици кратки, както и множество различни [[глоса|глоси]] в различни [[Древен Рим|римски]] писмени източници, отделни знаци. Те не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени [[билингва|двуезични]] текстове, а и поради силната фрагментарност. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.
 
За съжаление са загубени съставеният от император [[Клавдий]] речник на етруския език, както и неговият труд ''Le Tyrrenikà'' за обичаите и изкуството на този древен народ.
Line 21 ⟶ 23:
 
== Хипотези ==
Полският археолог [[Тадеуш Волянски]] има претенциите да е разшифровал много етруски надписи, включително [http://chronologia.org/xpon5/im/5n15-007.jpg паметник край Кречио]. Понастоящем изследването на Волански се продължава от руския учен, доктор на философските науки [http://ru.wikipedia.org/wiki/Чудинов Валери Чудинов], който предполага, че славяните населявали Европа още в 10 век преди новата ера и настоява за родствеността между [[славяни]] и етруски. Съществуват и подобни невероятни теории, че етруският език е близък до унгарския или арменския, но тези изследвания обаче се отхвърлят в научните кръгове.
 
Според гръцкия историк [[Дионисий Халикарнаски]] (1 век пр. н.е.) етруският език се различава от всички останали. Това потвърждава теорията, че етруският език е [[изолиран език]].
 
{{източник|В края на 50-те години на миналия век големият български учен, специалист по сравнително езикознание академик [[Владимир Георгиев]] публикува своята версия за произхода на етруските и разчитане на етруския език — едно от най-авторитетните научни изследвания и до днес.|2017|06|08}}
 
== Фонетика ==
'''Гласни звукове'''
 
Във фонетичен аспект езикът включва 20 звука, 4 гласни (а, е, i, u) и 16 съгласни, както и 4 дифтонга  ai, au, eu, ui. Особеност на етруската фонетика е липсата на звука "о"„о“. Гласните /o/ и /u/ изглежда не са различавали по произношение според особеностите на етруската писменост, където се употребява само един знак при предаване на [[старогръцки език|гръцки]] заемки, например гръцки κώθων ''kōthōn'' > етруски ''qutun'' (кана).
 
{| class="wikitable"
Line 131 ⟶ 134:
 
== Граматика ==
Морфологично съществуват два типа склонения при имената, съответно "s"„s“ и "l"„l“ склонения. Особеност на системата е съвпадение на наставки от морфологичен и синтактичен клас. Има два рода  мъжки и женски, две числа  единствено и множествено. Темпоралната система засяга сегашно и минало време. Има и повелително наклонение. Синтактично, етруският език се доближава до латинския. Определението стои пред определяемото и е в родителен падеж, сказуемото попада в края на изречението.
 
== Списък с етруски думи ==
[[Картинка:EtruscanLanguage2.JPG|мини|300px|Плочките от Пирги в Националния Етруски Музей „Вила Джулия“, Рим]]
Множество археолози се опитват да разчетат етруските надписи, по предположения или със стабилна писмена база за сравнение, какъвто е случаят с плочките от [[Пирги]], върху които има паралелен текст на етруски и финикийски, който вече е бил известен на археолозите. Немският етрусколог [[Дитер Щайнбауер]] в резултат на множество проучвания и сравнения е събрал известен брой етруски думи.
 
Ето някои от тях, разпределени по области:
 
Line 194 ⟶ 198:
|''hinthial'' || душа, сянка
|}
 
== Литература ==
* Cristofani, M. 1978a. L’alfabeto etrusco. – ''Popoli e civiltà dell’Italia antica: lingue e dialetti dell’Italia antica'', vol 6, ed. A. L. Prodocimi, Roma, 401 – 428.
* Cristofani, M. 1978b. Rapporto sulla diffusione della scrittura nell’Italia antica. ''Scrittura e civiltà'' 2: 5 – 33.
* Maggiani, A. 1990. Alfabeti etruschi dell’ età ellenistica. ''Annali della Fondazione per il Museo „Claudio Faina“ [La scrittura nell’Italia antica: Relazioni e communicazioni nel Convegno del 1985 (Orvieto)]'' 4: 177 – 217.
* Meiser, G. 2006. Zur Struktur des Neptunsrituals im etruskischen Liber Linteus (I). – ''August Friedrich Pott; Beiträge der Halleschen Tagung anlässlich des zweihundertsten Geburtstages von August Friedrich Pott (1802 – 1887)'', eds. G. Bense, G. Meiser & E. Werner, Frankfurt am Main, 113 – 124.
* Meiser, G., ed. 2014. ''Etruskische Texte''. Editio minor. Hamburg.
* Rix, H. 1997. Les prières du liber linteus de Zagreb.“ – ''Les étrusques, les plus religieux des hommes, Actes du Colloque international (Paris, 1992)''. eds. F. Gaultier & D. Briquel, Paris, 391 – 398.
* Wallace, R.E., 2015. Language, Alphabet, and Linguistic Affiliation. – ''The Wiley-Blackwell Companion to the Etruscans'', eds. S. Bell & A.A. Carpino. Hoboken, NJ, 203 – 223. doi: [http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/9781118354933.ch14/summary 10.1002/9781118354933.ch14]
 
== Външни препратки ==
Line 200 ⟶ 213:
== Виж още ==
*[[Прединдоевропейски езици]]
* "[[Corpus Inscriptionum Etruscarum]]"
 
{{лингвистика-мъниче}}