Отваря главното меню

Промени

м
}}
 
'''Климент I''' ({{lang-la|Clemens Romanus I}}, {{Lang-el|Κλήμης Ῥώμης}}, * ок. [[50]] г. в [[Рим]], † 97 (или 101) в Рим или на [[Крим]]) — [[апостол]] от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти [[папа]] (от [[88]] или [[90]] до [[97]] или [[99]]), по други версии — трети по ред папа, пръв епископ на [[София|Сердика]], близък сподвижник на [[Св.Петър (апостол)|св. ап. Петър]] и [[Павел (апостол)|св. ап. Павел]].
 
[[Светец]], паметта му се почита на [[23 ноември]]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в [[Коринт]]. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от [[юдеохристиянство|юдеохристиянин]] в [[Сирия]]. Като тълкува текста от книгата [[Битие]] (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира [[Христос]], а под “жена” - [[Църква]]та. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на [[гностици]]те валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни [[еон]]и, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Йероним]].