Христо Силянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 24:
== Биография ==
Роден е в [[Цариград]] на 24 май 1880 година в семейството на Иван Силянов от [[Охрид]], а майка му е гъркиня. Баща му умира, докато е малък и Христо е отгледан от чичо му.<ref name="ЕПК2 253">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 253 |url= |accessdate=}}</ref> Учи в Цариград и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в [[Битолска българска гимназия|Битолската българска гимназия]], в която става член на ВМОРО под влиянието на учителя в гимназията [[Дамян Груев]]. Работи като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където от 1899 до 1900 г. е член на [[Прилепски революционен район|окръжния революционен комитет]]. След 1900 учителства в [[Лерин]], а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на [[Марко Лерински]]. Участва в каналите по пренос на оръжие от [[Гърция]] за [[Костурско]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_10.html]</ref>. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 3 – 4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] на [[28 юни]] [[1903]] г.
[[Файл:Hristo Silyanov, Sofia Malinovska-Silyanova, Todor Dobrinovich, Anton Strashimirov, Stafka Strashimirova, Mihail Gerdzhikov, Peyo Yavorov, 1904.jpg|ляво|мини|250п|От ляво надясно: Христо Силянов, София Малиновска-Силянова, [[Тодор Добринович]], [[Антон Страшимиров]], Стефка Страшимирова, [[Михаил Герджиков]], [[Пейо Яворов]], 1904 г.]]
[[Файл:Hristo Silyanov Tsarigrad IMARO.JPG|ляво|мини|]]
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е заместник-войвода, заедно с [[Иван Варналиев]], в терористичната чета на [[Михаил Герджиков]] и взима участие в боевете за освобождаване на [[Царево|Василико]] и [[Ахтопол]].<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a7.html Силянов, Христо. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г., Издателство Хемус, 1934, София, стр. 247.]</ref> До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.