Изгрей зора на свободата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== История на песента ==
=== В България ===
Текстът и музиката на марша са написани от [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] през 1923 г. по поръчка на [[Тодор Александров]].<ref>[http://todoralexandrov.hit.bg/songs/izgrej.html „Марш на македонските революционери“ - текст, музика, ноти]</ref> В периода преди [[Втора световна война|Втората световна война]] маршът се изпълнява като официален химн на [[ВМРО]].<ref>Михайлов, Иван. "[http://www.promacedonia.org/im/imih_5.htm Quo vadis, Bulgaria?]", I изд. Индианаполис, Печатница “Македонска трибуна”, 1937, II изд. ИК “Витатон”, Пещера, 1996, стр. 35-44.</ref> „Изгрей зора на свободата“ традиционно се изпълнява на всички редовни събития на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] след създаването и&#768; през 1923 година.<ref> [http://www.macedonian.org/Convention/default.asp Convention - MPO Annual Convention] {{икона|en}}</ref>. Според някои публикации в периодичния печат на Република Македония<ref name="blajevski310">Блажевски, Иван. "[http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=20322&EditionID=310 Забранетата песна ги бранува духовите. „Изгреј зора“ била бугарска и фашистичка песна]", вестник "Време", брой 310, 09. 02. 2005.</ref>, поетът [[Кочо Рацин]] се опитал да адаптира припева на песента към нововъзникващия [[македонски литературен език]] непосредствено преди убийството му през 1943 г.
 
;Текст
 
{{цитат|Изгрѣй, зора на свободата,<br>
Зора на вѣчната борба.<br>
Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата<br>
На всички роби по свѣта!
 
Тирани, чудо ще направимъ,<br>
Ний чуждо иго не търпимъ,<br>
Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,<br>
И пакъ ще се освободимъ!
 
Юнаци смѣли пакъ развиха<br>
Окървавени знамена,<br>
Комити нови забродиха<br>
Изъ македонската земя.
 
Тирани, чудо ще направимъ...
 
Ечатъ гори, поля, балкани<br>
Отъ бойни пѣсни и ура,<br>
Сноватъ борцитѣ-великани:<br>
Напредъ, готови за борба.
 
Тирани, чудо ще направимъ...
 
Насъ нищо вечъ не ще уплаши,<br>
И тъй живѣемъ день за день...<br>
Свещени сѫ горитѣ наши,<br>
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!
 
Тирани, чудо ще направимъ...}}
 
=== В СР и Република Македония ===
Според някои публикации в периодичния печат на Република Македония<ref name="blajevski310">Блажевски, Иван. "[http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=20322&EditionID=310 Забранетата песна ги бранува духовите. „Изгреј зора“ била бугарска и фашистичка песна]", вестник "Време", брой 310, 09. 02. 2005.</ref>, поетът [[Кочо Рацин]] се опитал да адаптира припева на песента към нововъзникващия [[македонски литературен език]] непосредствено преди убийството му през 1943 г.
 
Първото заседание на [[АСНОМ]], състояло се на 2 август 1944 година в [[Пчински манастир|манастира „Св.Прохор Пчински“]], се открива с изпяване на „Изгрей зора на свободата“.<ref>Вестник "Нова Македонија", 2 и 3 Август 1945, стр. 2.</ref> Песента става неофициален химн на новосформираната Народна Република Македония, където се изпълнява до 1948 година, когато е забранена от комунистическите власти като [[българофили|българофилска]]. И днес в Република Македония към тази песен съществува резервирано отношение.