При големи и високи [[кораб]]и бушпритът може да има значителна дължина и към него да са прикрепени няколко форщага. Когато не се използват, [[кливер]]ите се свиват, като се завързват по бушприта. В този случай екипажът трябва да работи върху бушприта, за да ги свива и приготвя.
При ранните океански платноходиветроходи бушпритът е бил наклонен под висок ъгъл и под него на [[рея (корабоплаване)|рея]] окачвали едно или две правоъгълни платнаветрила. През [[17 век|17]] и [[18 век]] близо до края на бушприта е добавена вертикална [[шпринг]]ова [[стенга]], на която било опъвано още едно правоъгълно платноветрило. Кливерите, опъвани по [[форщаг]]овете, обаче, се оказали по-полезни за скоростта и маневреността и бушпритът бил удължен с [[утлегар]] и дори допълнително с [[бом-утлегар]], в резултат на което съществували бушприти с огромна дължина, достигаща 30 m. При по-малки [[плавателен съд|плавателни съдове]], при които бушпритът не се използва за закрепване на платнаветрила, той често е хоризонтален. [[Файл:J80surf.jpg|ляво|300px|]]
На някои съвременни ветроходни яхти има бушприт, на който не са закрепени щагове а се използва за носене на [[генакер]] (голямо триъгълно платно ветрило – хибрид между [[Генуа (ветроходство)|генуа]] и [[спинакер]]) за да се изведе по напред от [[грот]]а и неговата ветрена сянка. Често тези бушприти са подвижни и могат да се прибират на [[палуба]]та или в корпуса на яхтата когато не се използват.
