Джанюариъс Макгахан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 66:
 
== Памет ==
Джанюариъс Макгахан има намерение след края на войната да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция между [[Османска империя|Османската империя]] и [[Велики сили|Великите сили]], но се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. в [[Цариград]]. Погребан е в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал-лейтенант Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на ген. Филип Шеридан, военен министър по онова време, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните останки на журналиста в Съединените щати. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън. През 1978 г. България подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, и той е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (копие е поставено и в [[Батак]]). На паметника е изписано: „Макгахан – освободител на България“.
 
България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в [[София]], [[Пловдив]], [[Панагюрище]], [[Варна]], [[Пещера (град)|Пещера]] и в други градове на България.
 
Българите в щата Охайо, жители на Ню Лексингтън и наследници на Джанюариъс Макгахан провеждат от 1978 г. насам ежегоден фестивал в негова памет и поднасят цветя на паметника му.<ref>[https://www.facebook.com/BITelevision/videos/1205741176125507/ Репортаж от 38-ми фестивал през 2016 г.]</ref>