Константин XI Палеолог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 31:
 
== Биография ==
По византийска традиция му било позволено да приеме [[Фамилия (име)|фамилия]]та по майчина линия, т.к. в случая тя била достатъчно престижна, Константин предпочитал да се назовава с фамилията на майка си – ''[[Драгаши|Драгаш]]''. Голяма част от детството си прекарал в [[Константинопол]] под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в [[Италия]], Константин бил начело на Константинопол от [[1437]] до [[1439]] г.
 
До своето встъпване на [[престол]]а Константин си спечелва уважението на [[ромеи]]те като храбър [[деспот]] на [[Деспотство Морея|Морея]]. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато [[Йоан VIII Палеолог]] починал, Константин се намирал в [[Мистра]]. Неговият по-млад брат [[Деметрий Палеолог|Димитър]] пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.
 
== Управление ==
Ред 46:
Това е краят на [[Византия|Византийската империя]], условно приеман и за край на европейското [[средновековие]]. През същата година пада и управляваният от византийците последен [[Българи|български]] град, непокорен от турците – [[Несебър]].
 
Константин XI Палеолог, в чиито [[вена|вени]] е текла немалко българска [[кръв]] - и по майчина и по бащина линия, е [[Канон (религия)|канон]]изиран за [[светец]]. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговият гроб е построена малката църква „Въведение Богородичнодо“ <ref>[http://www.atlantaserbs.com/learnmore/monasteries_and_towns/Greek-Ort-Constantinople.htm Church of the Mother of God and the Aghiasma – Vefa (Vefa Meydan), Istanbul, Türkiye]</ref>в кв. Вефа при акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото непрестанно горящо над гроба е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г. когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.
 
== Литература ==