Петка Българска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) неработещи препратки към файлове; форматиране: 2x URL, 2x й→ѝ, 2x кавички, 2x нов ред, 51 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 29:
== Житие ==
[[Файл:RO IS Metropolitan orthodox cathedral.jpeg|мини|дясно|[https://en.wikipedia.org/wiki/Metropolitan_Cathedral,
[[Параскева]] (бълг. [[Петка]]) е родена от родители българи <ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm Св. Преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)]
</ref> в [[Одринска Тракия]] в граничната зона между [[България]] и [[Византия]] по времето на [[Цар Симеон]] в град [[Епиват]] (дн. Селимпаша) близо до [[Силиврия|Силиври]], а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. Живяла през втората половина на Х в. в [[Тракия]] населената тогава с [[Южни славяни|южни славяни от българската група]].<ref>[http://hramsvetapetka.org/content/jitie_svpetka.php Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА, Официален сайт на храм Св. Петка стара в София]</ref>
<br>По-големият
<br>Когато родителите ѝ починали, а брат
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което Св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на Св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх [[Николай IV Музалон]] (1147 – 1151) дякон [[Василик]] написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.
▲Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което Св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на Св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх [[Николай IV Музалон]] (1147 – 1151) дякон [[Василик]] написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.
Когато след битката при [[Клокотница]] (9 март 1230 г.) цар [[Иван Асен II]] постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от [[Латинската империя]]. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата [[Търново]]. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm#%D0%B5%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B9 Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново]</ref>. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. [[патриарх Евтимий]] житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.▼
▲Когато след битката при [[Клокотница]] (9 март 1230 г.) цар [[Иван Асен II]] постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от [[Латинската империя]]. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата [[Търново]]. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново<ref>[http://www.pravoslavieto.com/life/10.14_sv_Petka_Epivatska_Bulgarska.htm#
За отношението към Св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с [[Венеция]] цар [[Иван Александър]] (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският „млад цар“ [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]]. Във [[Видин]] те останали до 1397 г., когато султан [[Баязид I]] ги подарил на сръбския княз [[Стефан Лазаревич]]. Св. Петка останала в [[Белград]] до 1521 г., след което мощите се озовали в [[Цариград]]. През 1641 г. [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] изпратила светите мощи по молба на молдовския княз [[Василий Лупу]], родом от с. Арнауткьой (дн. село [[Пороище]], край [[Разград]]) в столицата му [[Яш]]. Те се пазят и днес в църквата „[https://en.wikipedia.org/wiki/Metropolitan_Cathedral,_Iași Катедрален храм "Сретение Господне", Яш]“ в този румънски град<ref>[http://hramsvetapetka.org/content/jitie_svpetka.php Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА]</ref>.▼
▲За отношението към Св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с [[Венеция]] цар [[Иван Александър]] (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският „млад цар“ [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]]. Във [[Видин]] те останали до 1397 г., когато султан [[Баязид I]] ги подарил на сръбския княз [[Стефан Лазаревич]]. Св. Петка останала в [[Белград]] до 1521 г., след което мощите се озовали в [[Цариград]]. През 1641 г. [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] изпратила светите мощи по молба на молдовския княз [[Василий Лупу]], родом от с. Арнауткьой (дн. село [[Пороище]], край [[Разград]]) в столицата му [[Яш]]. Те се пазят и днес в църквата „[https://en.wikipedia.org/wiki/Metropolitan_Cathedral,_Iași Катедрален храм
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в [[Сърбия]], [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Русия]]. На тази светица е наименуван и храмът в [[Рупите]], издигнат от [[Ванга]]. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на [[14 октомври]].
| |||