ФК „Уотфорд“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
неработещи препратки към файлове; форматиране: 44x кавички, 6x тире-числа, 5x нов ред, 5x тире, 2x запетая, 14 интервала, 2+ параметъра, 6lokavica (ползва...
Ред 1:
{{Футболен отбор
| име на отбора = ФК Уотфорд
| герб = [[File:Watford.svg|150px|Watford badge]]
| оригинално име = Футболен клуб Уотфорд</br>Watford Football Club
| прозвище = "стършелите"
| основан = [[1881]] |
| стадион = "Викеръдж Роуд"
| капацитет = 23,505
| президент = Греъм Тейлър
| старши треньор = Джанфранко Дзола| първенство = [[Английска висша лига]]
| сезон = 2015/16
| място = 13-то
| kit_alt1 = A yellow shirt with black trim, black shorts with red trim, and black socks with red trim
| pattern_la1=|pattern_b1=_watford1213h|pattern_ra1=|pattern_sh1=_black_thinstripe_color|pattern_so1=_red_midband_color
| leftarm1=FFFF00|body1=F1EF00|rightarm1=FFFF00|shorts1=FF0000|socks1=000000
| kit_alt2 = A blue shirt with sky blue trim, blue shorts and blue socks
| pattern_la2=_|pattern_b2=_watford1213a |pattern_ra2=
| leftarm2=4D6DF3|body2=|rightarm2=4D6DF3|shorts2=4D6DF3|socks2=4D6DF3
}}
'''Футболен Клуб Уотфорд''' (на [[Английски език|английски]] ''Watford Football Club'') е [[Англия|английски]] професионален [[футбол]]ен клуб, от едноименият гр. Уотфорд, област [[Хартфордшър]], [[Англия]]. В историята си клубът веднъж е достигал финал на [[ФА Къп]] (1983/84), бил е полуфиналист четири пъти (1969/70, 1986/87, 2002/03, 2006/07). За Купата на лигата отборът е достигал два пъти полуфинал (1978/79, 2004/05).
 
== История ==
"Уотфорд„Уотфорд Роувърс"Роувърс“ е създаден през 1881 г. Отбора играе първите си домашни мачове на "Касиобъри„Касиобъри Парк"Парк“, преди да се премести на "Викеръдж„Викеръдж Мидоу"Мидоу“ и по-късно "Маркет„Маркет Стрийт"Стрийт“ в Уотфорд. За първи път се съзтезават във [[ФА Къп]] през сезон [[1886]]-[[1887|87]], а през [[1889]] г. печелят "Каунти„Каунти Къп"Къп“ за първи път. Клубът става разделение на "Уест„Уест Хартфордшър Спортс Клъб"Клъб“ през [[1890]] г. и последователно се местят на стадион на ул. "Касио„Касио Роуд"Роуд“. Клубът се преимменува на "Уест„Уест Хартфордшър"Хартфордшър“ през [[1893]] г., присъединява се към Южната футболна лига през [[1896]], а през [[1897]] играчите на клуба стават професионални. "Уест„Уест Хартфордшър"Хартфордшър“ се съединява с "Уотфорд„Уотфорд Сейнт Мери'с"с“ през [[1898]], за да се образува "ФК„ФК Уотфорд"Уотфорд“.
 
"Уотфорд"„Уотфорд“ остава в Южната лига до [[1920]] г., докато не формират южната част на Третата английска дивизия. От [[1921]]-[[1922|22]], третото ниво на Футболната лига съдържаща две паралелни части от 22 отбора, като се преборва за промоция в Втората дивизия и успява да удържи клубния статус. Според преизбиращата система последните два отбора от двете части трябва да играят с победителите от Северната и Южната лига. "Уотфорд"„Уотфорд“ завършват на 21-во място през [[1926]]-[[1927|27]], но единодушно биват преизбрани след 44 гласа от отбори от Третата дивизия. Играта на отбора преди Втората световна война се подобрява и те финишират в топ 6 пет последователни години между [[1934]]-[[1935|35]] и [[1938]]-[[1939|39]]. Междувременно печелят и купата на Трета Дивизия "Юг"„Юг“ през [[1937]] г. След подновяването на лигата след войната "Уотфорд"„Уотфорд“ остават в същата дивизия. През сезон [[1950]]-[[1951|51]] отбора завършва на 23-то място, но отново единодушно всички 48 отбора от Трета дивизия гласуват за оставане на клуба в дивизия "Юг"„Юг“.
"Уотфорд Роувърс" е създаден през 1881 г. Отбора играе първите си домашни мачове на "Касиобъри Парк", преди да се премести на "Викеръдж Мидоу" и по-късно "Маркет Стрийт" в Уотфорд. За първи път се съзтезават във [[ФА Къп]] през сезон [[1886]]-[[1887|87]], а през [[1889]] г. печелят "Каунти Къп" за първи път. Клубът става разделение на "Уест Хартфордшър Спортс Клъб" през [[1890]] г. и последователно се местят на стадион на ул. "Касио Роуд". Клубът се преимменува на "Уест Хартфордшър" през [[1893]] г., присъединява се към Южната футболна лига през [[1896]], а през [[1897]] играчите на клуба стават професионални. "Уест Хартфордшър" се съединява с "Уотфорд Сейнт Мери'с" през [[1898]], за да се образува "ФК Уотфорд".
 
Клубът остава в Трета дивизия "Юг"„Юг“ до [[1958]] г., когато първенството се преструктурира в четири дивизия за [[1958]]-[[1959|59]]. "Уотфорд"„Уотфорд“ биват поставени в новата Четвърта дивизия. Отбора прекарва два сезона, преди да спечели промоция за Трета дивизия през [[1960]] година. Рон Бърджис, бившият играч на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] е старши треньор в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век, като една от причините да бъде спечелена промоция и голмайстора Клиф Холтън, който прави клубен рекорд от 42 гола за един сезон. След още 34 гола Холтън е продаден на "Нортхямптън„Нортхямптън Таун"Таун“ заедно с още някои играчи. Бърджис е наследен от Бил MакГари, който купува нови играчи като Чарли Ливси, Рон Сондърс и Джими MакАнърни. [[Северна Ирландия|Северноирландския]] вратар Пат Дженингс бива подписан през [[1963]] г. от "Нюри„Нюри Таун"Таун“, и въпреки че играе в Трета дивизия бива извикан за националния отбор. Добрите му игри му осигуряват трансфер в [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] за по-малко от година.
"Уотфорд" остава в Южната лига до [[1920]] г., докато не формират южната част на Третата английска дивизия. От [[1921]]-[[1922|22]], третото ниво на Футболната лига съдържаща две паралелни части от 22 отбора, като се преборва за промоция в Втората дивизия и успява да удържи клубния статус. Според преизбиращата система последните два отбора от двете части трябва да играят с победителите от Северната и Южната лига. "Уотфорд" завършват на 21-во място през [[1926]]-[[1927|27]], но единодушно биват преизбрани след 44 гласа от отбори от Третата дивизия. Играта на отбора преди Втората световна война се подобрява и те финишират в топ 6 пет последователни години между [[1934]]-[[1935|35]] и [[1938]]-[[1939|39]]. Междувременно печелят и купата на Трета Дивизия "Юг" през [[1937]] г. След подновяването на лигата след войната "Уотфорд" остават в същата дивизия. През сезон [[1950]]-[[1951|51]] отбора завършва на 23-то място, но отново единодушно всички 48 отбора от Трета дивизия гласуват за оставане на клуба в дивизия "Юг".
 
МакГари се присъединява към [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] през [[1964]] и е заменен от играещият треньор Кен Фърфи от "Уъркингтън„Уъркингтън Таун"Таун“. Фърфи построява отбора около играчи като Кийт Еди и Денис Бонд, но след като отбора не успява да спечели промоция [[1966]]-[[1967|67]], Бонд е продаден на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] през [[1969]] г. къмотбора се присъединява Бари Индън. Пристигането на Индън бележи началото на серия без загуба след Коледа, и "Уотфорд"„Уотфорд“ си осигури титлата през април, у дома срещу [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]. Една година по-късно за първи път клубът достигна полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]]. Там те побеждават отбори от Първа дивизия като [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. След добрите игри феновете започват да се надяват скоро да видят отбора си в Първа дивизия. Въпреки това, Кен Фърфи бива привлечен от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]], за да бъде наследен от Джордж Кърби. Възпрепятствани от липсата на средства отбора на Кърби изпада обратно в Трета дивизия през [[1972]] година. "Уотфорд"„Уотфорд“ не успяват да се върнат обратно във Втора дивизия, а напротив - – през [[1975]] г. отпадат до Четвърта дивизия. Въпреки това, привърженика на клуба [[Елтън Джон]] се присъединява към "Уотфорд"„Уотфорд“ през [[1973]] г. като президент на клуба, а председател става през [[1976]] година. Певецът изказва амбицията си да вкара "Уотфорд"„Уотфорд“ в Първа дивизия. Той уволнява мениджъра Майк Кийн през април [[1977]].
Клубът остава в Трета дивизия "Юг" до [[1958]] г., когато първенството се преструктурира в четири дивизия за [[1958]]-[[1959|59]]. "Уотфорд" биват поставени в новата Четвърта дивизия. Отбора прекарва два сезона, преди да спечели промоция за Трета дивизия през [[1960]] година. Рон Бърджис, бившият играч на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] е старши треньор в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век, като една от причините да бъде спечелена промоция и голмайстора Клиф Холтън, който прави клубен рекорд от 42 гола за един сезон. След още 34 гола Холтън е продаден на "Нортхямптън Таун" заедно с още някои играчи. Бърджис е наследен от Бил MакГари, който купува нови играчи като Чарли Ливси, Рон Сондърс и Джими MакАнърни. [[Северна Ирландия|Северноирландския]] вратар Пат Дженингс бива подписан през [[1963]] г. от "Нюри Таун", и въпреки че играе в Трета дивизия бива извикан за националния отбор. Добрите му игри му осигуряват трансфер в [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] за по-малко от година.
 
Когато Греъм Тейлър стана мениджър на "Уотфорд"„Уотфорд“ през юни [[1977]] г.Уотфорд е обикновен Четвъртодивизионен отбор. Тейлър постига успех в първия си сезон в клуба като "стършелите"„стършелите“ печелят титлата, като в същото време се записват най-много победи, най-малко поражения, най-много отбелязани голове и най-малко допуснати от всеки друг отбор. През [[1978]]-[[1979|79]] последва и промоция в Втора дивизия, Рос Дженкинс завърши сезона като голмайстор на лигата с 29 гола. През следващите два сезона "Уотфорд"„Уотфорд“ завършиха съответно на 18-то и 9-то място. Промоция за Първа дивизия за първи път в историята си отбора спечелиха през [[1981]]-[[1982|82]], като завършиха втори зад съперниците им [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]].
МакГари се присъединява към [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] през [[1964]] и е заменен от играещият треньор Кен Фърфи от "Уъркингтън Таун". Фърфи построява отбора около играчи като Кийт Еди и Денис Бонд, но след като отбора не успява да спечели промоция [[1966]]-[[1967|67]], Бонд е продаден на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] през [[1969]] г. къмотбора се присъединява Бари Индън. Пристигането на Индън бележи началото на серия без загуба след Коледа, и "Уотфорд" си осигури титлата през април, у дома срещу [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]. Една година по-късно за първи път клубът достигна полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]]. Там те побеждават отбори от Първа дивизия като [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. След добрите игри феновете започват да се надяват скоро да видят отбора си в Първа дивизия. Въпреки това, Кен Фърфи бива привлечен от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]], за да бъде наследен от Джордж Кърби. Възпрепятствани от липсата на средства отбора на Кърби изпада обратно в Трета дивизия през [[1972]] година. "Уотфорд" не успяват да се върнат обратно във Втора дивизия, а напротив - през [[1975]] г. отпадат до Четвърта дивизия. Въпреки това, привърженика на клуба [[Елтън Джон]] се присъединява към "Уотфорд" през [[1973]] г. като президент на клуба,а председател става през [[1976]] година. Певецът изказва амбицията си да вкара "Уотфорд" в Първа дивизия. Той уволнява мениджъра Майк Кийн през април [[1977]].
 
"Уотфорд"„Уотфорд“ започва сезон [[1982]]-[[1983|83]] с победи над [[ФК Евертън|Евертън]] и [[ФК Саутхямптън|Саутхемптън]]. В разстояние на седем години клубът се изкачи от дъното на най-ниската дивизия във Футболната лига до най-горната позиция в най-високата дивизия. "Стършелите"„Стършелите“ не бяха в състояние да се борят за титлата, но в крайна сметка завършиха сезона втори след [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], което гарантира участие в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] за следващия сезон. Лутър Блисет завършва сезона като топ голмайстор. В края на сезона той подписва с отбора от италианската [[Серия А]] [[АК Милан|Милан]] за 1 млн. паунда. След второто място отбора е последван от друг успех - – финал във [[ФА Къп]] през [[1984]], който "Уотфорд"„Уотфорд“ губи от [[ФК Евертън|Евертън]]. След като доведе отбора до деветото място през сезон [[1986]]-[[1987|87]], Тейлър бива привлечен от [[ФК Астън Вила|Астън Вила]].
Когато Греъм Тейлър стана мениджър на "Уотфорд" през юни [[1977]] г.Уотфорд е обикновен Четвъртодивизионен отбор. Тейлър постига успех в първия си сезон в клуба като "стършелите" печелят титлата, като в същото време се записват най-много победи, най-малко поражения, най-много отбелязани голове и най-малко допуснати от всеки друг отбор. През [[1978]]-[[1979|79]] последва и промоция в Втора дивизия, Рос Дженкинс завърши сезона като голмайстор на лигата с 29 гола. През следващите два сезона "Уотфорд" завършиха съответно на 18-то и 9-то място. Промоция за Първа дивизия за първи път в историята си отбора спечелиха през [[1981]]-[[1982|82]], като завършиха втори зад съперниците им [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]].
 
След напускането на Тейлър мениджъра на [[ФК Уимбълдън|Уимбълдън]] Дейв Басет е назначен като негов заместник. Продажбата на [[Джон Барнс]] на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] се отразява много лошо на "стършелите"„стършелите“, и старта на сезон [[1987]]-[[1988|88]] е ужасен. Басет бива уволнен през януари [[1988]]. Отбора изпада от Първа дивизия в края на сезона. В следващия сезон [[1988]]-[[1989|89]] "Уотфорд"„Уотфорд“ не успяха да се върнат в Първа дивизия след поражение в плейофите на Втора дивизия. Те обаче спечелиха младежката [[ФА Къп]], побеждавайки [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] с 2:1 след продължения, като бъдещия [[Англия|английски]] национал [[Дейвид Джеймс]] бе на вратата за "стършелите"„стършелите“. През следващите няколко сезона "Уотфорд"„Уотфорд“ така и не дадоха сериозна заявка за завръщане в Първа дивизия. Втора дивизия бе преименувана на Първа дивизия, след формирането на [[Английска висша лига|Висшата лига]] през [[1992]] година. Младия полузащитник Крейг Рамидж вдъхнови отбора си през сезон [[1994]]-[[1995|95]], като тогава "Уотфорд"„Уотфорд“ завършиха седми, но така и не успяха да се класират във Висшата лига. Дори при Глен Рьодер отбора изпитваше затруднения. Въпреки завръщането на Греъм Тейлър като помощник-треньор през февруари [[1996]], клубът изпадна във Втора дивизия.
"Уотфорд" започва сезон [[1982]]-[[1983|83]] с победи над [[ФК Евертън|Евертън]] и [[ФК Саутхямптън|Саутхемптън]]. В разстояние на седем години клубът се изкачи от дъното на най-ниската дивизия във Футболната лига до най-горната позиция в най-високата дивизия. "Стършелите" не бяха в състояние да се борят за титлата, но в крайна сметка завършиха сезона втори след [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], което гарантира участие в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] за следващия сезон. Лутър Блисет завършва сезона като топ голмайстор. В края на сезона той подписва с отбора от италианската [[Серия А]] [[АК Милан|Милан]] за 1 млн. паунда. След второто място отбора е последван от друг успех - финал във [[ФА Къп]] през [[1984]], който "Уотфорд" губи от [[ФК Евертън|Евертън]]. След като доведе отбора до деветото място през сезон [[1986]]-[[1987|87]], Тейлър бива привлечен от [[ФК Астън Вила|Астън Вила]].
 
След изпадането на отбора, Тейлър става технически- директор, за старши треньор е назначен бившия халф на "Уотфорд"„Уотфорд“ Кени Джакет. След завършването по средата на таблицата във Втора дивизия през [[1996]]-[[1997|97]], Джакет е понижен до позицията на помощник мениджър, а Тейлър се завръща като мениджър. Тейлър доведе "Уотфорд"„Уотфорд“ до втора титла под негово ръководство, като спечели титлата на Втора дивизия през [[1997]]-[[1998|98]]. Втора поредна промоция последва през [[1998]]-[[1999|99]], благодарение на победа във финала на плейофите с 2:0 над [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън]]. Сезона започна добре за "стършелите"„стършелите“ и те победиха [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], но скоро игрите на отбора избледняха и те завършиха сезона последни.. Греъм Тейлър се пенсионира в края на сезон [[2000]]-[[2001|01]], и бе заменен от Джанлука Виали. Виали подписа с нашумели спонсори, сметките и заплатите в клуба рязко нараснаха, като самия Виали изкарва почти един милион паунда на година. Въпреки това отборът завърши 14-ти в дивизията и Виали бе уволнен, след като отказа да подаде оставка. Той бе заменен от Рей Люингтън, който се присъединил към клуба миналия сезон като треньор на резервния отбор.
След напускането на Тейлър мениджъра на [[ФК Уимбълдън|Уимбълдън]] Дейв Басет е назначен като негов заместник. Продажбата на [[Джон Барнс]] на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] се отразява много лошо на "стършелите", и старта на сезон [[1987]]-[[1988|88]] е ужасен. Басет бива уволнен през януари [[1988]]. Отбора изпада от Първа дивизия в края на сезона. В следващия сезон [[1988]]-[[1989|89]] "Уотфорд" не успяха да се върнат в Първа дивизия след поражение в плейофите на Втора дивизия. Те обаче спечелиха младежката [[ФА Къп]], побеждавайки [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] с 2:1 след продължения, като бъдещия [[Англия|английски]] национал [[Дейвид Джеймс]] бе на вратата за "стършелите". През следващите няколко сезона "Уотфорд" така и не дадоха сериозна заявка за завръщане в Първа дивизия. Втора дивизия бе преименувана на Първа дивизия, след формирането на [[Английска висша лига|Висшата лига]] през [[1992]] година. Младия полузащитник Крейг Рамидж вдъхнови отбора си през сезон [[1994]]-[[1995|95]], като тогава "Уотфорд" завършиха седми, но така и не успяха да се класират във Висшата лига. Дори при Глен Рьодер отбора изпитваше затруднения. Въпреки завръщането на Греъм Тейлър като помощник-треньор през февруари [[1996]], клубът изпадна във Втора дивизия.
 
Слабата финансова позиция на "Уотфорд"„Уотфорд“ се влоши през [[2002]]-[[2003|03]] г. след разпадането на ITV Digital. Клубът бе изправен пред административни проблеми, нопостигнатото споразумение от играчите и персонала с 12% отсрочване на заплатите помогна на клуба да спести пари, и отбора достигна до полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]] през [[2003]], който генерира приходи от жизненоважно значение. Поради финансови затруднения много играчи на клуба бяха освободени това лято. Сезон [[2003]]-[[2004|04]] започна добре, като "стършелите" „стършелите“ бяха в горната половина на класирането в края на септември. Слабата форма на отбора доведе до спад към зоната на изпадащите. Въпреки достигането до полуфинал в Купата на Лигата, "Уотфорд"„Уотфорд“ не подобри формата си в шампионата и Люингтън бе уволнен през март [[2005]] г.. Неговият наследник Ейди Ботройд успя да задържи отбора в лигата.
След изпадането на отбора,Тейлър става технически- директор, за старши треньор е назначен бившия халф на "Уотфорд" Кени Джакет. След завършването по средата на таблицата във Втора дивизия през [[1996]]-[[1997|97]], Джакет е понижен до позицията на помощник мениджър, а Тейлър се завръща като мениджър. Тейлър доведе "Уотфорд" до втора титла под негово ръководство, като спечели титлата на Втора дивизия през [[1997]]-[[1998|98]]. Втора поредна промоция последва през [[1998]]-[[1999|99]], благодарение на победа във финала на плейофите с 2:0 над [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън]]. Сезона започна добре за "стършелите" и те победиха [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], но скоро игрите на отбора избледняха и те завършиха сезона последни.. Греъм Тейлър се пенсионира в края на сезон [[2000]]-[[2001|01]], и бе заменен от Джанлука Виали. Виали подписа с нашумели спонсори, сметките и заплатите в клуба рязко нараснаха, като самия Виали изкарва почти един милион паунда на година. Въпреки това отборът завърши 14-ти в дивизията и Виали бе уволнен, след като отказа да подаде оставка. Той бе заменен от Рей Люингтън, който се присъединил към клуба миналия сезон като треньор на резервния отбор.
 
Слабата финансова позиция на "Уотфорд" се влоши през [[2002]]-[[2003|03]] г. след разпадането на ITV Digital. Клубът бе изправен пред административни проблеми, нопостигнатото споразумение от играчите и персонала с 12% отсрочване на заплатите помогна на клуба да спести пари, и отбора достигна до полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]] през [[2003]], който генерира приходи от жизненоважно значение. Поради финансови затруднения много играчи на клуба бяха освободени това лято. Сезон [[2003]]-[[2004|04]] започна добре, като "стършелите" бяха в горната половина на класирането в края на септември. Слабата форма на отбора доведе до спад към зоната на изпадащите. Въпреки достигането до полуфинал в Купата на Лигата, "Уотфорд" не подобри формата си в шампионата и Люингтън бе уволнен през март [[2005]] г.. Неговият наследник Ейди Ботройд успя да задържи отбора в лигата.
 
=== Късна история ===
През март [[2005]] клубът е поет от 34 годишния Ейди Ботройд. Тогава успява да спаси отбора си от изпадане, а в първия си пълен сезон той още от началото се закотвя на третото място и не мръдва от до края сезона. Една от главните причини затова е голмайстора Марлън Кинг. Равенството у дома в края на сезона с големите противници [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] им осигурява участие в плейофите. Там "стършелите"„стършелите“ бият на финала [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс]] с 3:0.
 
В [[Английска висша лига|Премиър лигата]] първия сезон е разочароващ като отборът записва едва пет победи, като първата идва едва през ноември. Два месеца по-късно отбора продава младата звезда [[Ашли Йънг]] на [[Астън Вила]] за около 9.65 милиона паунда. Въпреки изпадането обаче Ботройд продължава да бъде мениджър на "Хартфордшърци"„Хартфордшърци“, като харчи големи суми за футболисти, включително за НeйтънНейтън Елингтън, който е купен за 3.65 милиона паунда. През сезон 2007/08 отборът направи силно начало, като по едно време води с няколко точки върха, обаче в края на сезона те едвам успяват да се класират за плейофите, където още на полуфиналите са отстранени от [[Хъл Сити]]. През ноември [[2008]] Ейди Ботройд напуска клуба като го оставя на 21-во място в класирането. След това отбора е поет от Брендън Роджърс. Той го довежда до 13-тата позиция и в края на сезона напуска в посока [[ФК Рединг|Рединг]]. Резервния мениджър Малки Макай поема клуба. Той продава много от добрите играчи на клуба, за да може да предоврати фалит в края на [[2009]]. През сезон 2009/10 "стършелите" завършват на 16-та позиция. През юни [[2011]] Макай напуска, а на негово място идва Шон Дюше.
През март [[2005]] клубът е поет от 34 годишния Ейди Ботройд. Тогава успява да спаси отбора си от изпадане, а в първия си пълен сезон той още от началото се закотвя на третото място и не мръдва от до края сезона. Една от главните причини затова е голмайстора Марлън Кинг. Равенството у дома в края на сезона с големите противници [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] им осигурява участие в плейофите. Там "стършелите" бият на финала [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс]] с 3:0.
В [[Английска висша лига|Премиър лигата]] първия сезон е разочароващ като отборът записва едва пет победи, като първата идва едва през ноември. Два месеца по-късно отбора продава младата звезда [[Ашли Йънг]] на [[Астън Вила]] за около 9.65 милиона паунда. Въпреки изпадането обаче Ботройд продължава да бъде мениджър на "Хартфордшърци", като харчи големи суми за футболисти, включително за Нeйтън Елингтън, който е купен за 3.65 милиона паунда. През сезон 2007/08 отборът направи силно начало, като по едно време води с няколко точки върха, обаче в края на сезона те едвам успяват да се класират за плейофите, където още на полуфиналите са отстранени от [[Хъл Сити]]. През ноември [[2008]] Ейди Ботройд напуска клуба като го оставя на 21-во място в класирането. След това отбора е поет от Брендън Роджърс. Той го довежда до 13-тата позиция и в края на сезона напуска в посока [[ФК Рединг|Рединг]]. Резервния мениджър Малки Макай поема клуба. Той продава много от добрите играчи на клуба, за да може да предоврати фалит в края на [[2009]]. През сезон 2009/10 "стършелите" завършват на 16-та позиция. През юни [[2011]] Макай напуска, а на негово място идва Шон Дюше.
 
== Постижения ==
* Победа в плейоф на [[Втора английска дивизия]]/[[Чемпиъншип]] - 1998 – 99, 2005 – 06
 
* Победа в плейофШампион на [[ВтораТрета английска дивизия]]/[[Чемпиъншип]] – -1968 – 1998–9969, 2005–061997 – 98
* Шампион на ТретаЧетвърта английска дивизия – -1977 – 1968–69, 1997-9878
* Шампион на ЧетвъртаЮжна английскафутболна дивизиялига – -1914 – 1977–7815
* Шампион на Южна футболна лига - 1914-15
 
 
{{Футбол-мъниче}}